Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век

Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно обосновано свързването в едно на цял спектър национални традиции. Разбира се, тенденцията във всяка от тях е към обособяване и самоопределение, но те произхождат от общ корен и са като едно широко разклонено дърво. Соковете, които напират от корена към клоните, са едни и същи. Влиянията са взаимни, алюзиите и отпратките изплитат гъста мрежа от връзки. Ритмите и интонациите, характерната подтекстовост, хуморът и иронията минават безпрепятствено насам и натам, за да поддържат дълбоко вътрешно единство в многообразието на непрестанно менящите се форми. Понякога е трудно да се определи категорично кой поет на коя нация принадлежи - от САЩ към Англия се прехвърлят завинаги Т. С. Елиът и Силвия Плат, от Англия в САЩ се преселват У. Х. Одън и Том Гън. Всички включени тук творци принадлежат на една свръхнация, езика на Чосър. И все пак всеки поет се отличава със свой собствен глас.

Александър Шурбанов