Пиеш ли вода, мисли за извора и още 300 китайски пословици

Всеки е чувал поне няколко от афоризмите на великите китайски мислители — Лаодзъ, Конфуций, Джуандзъ и др. Но освен в техните прозрения, трупаната хилядолетия наред мъдрост на китайската цивилизация е намерила израз и в пословиците и поговорките — кратките изречения, създадени от обикновените, не оставили имената си в историята хора, — отразили нравствените ценности и душевността на един голям не само по числеността, а и по приноса си за световната култура народ. Не само любопитството към чуждия опит и виждания за света ни подтиква да се интересуваме от тях, защото макар всеки опит да е уникален, той е и в една или друга степен универсален, приложим във всички житейски ситуации и във всички времена, тук и сега за нас.

Тези пословици не стават за лозунги и плакати, те са някак симпатично скромни и приглушени, изпълнени ту с мек хумор, ту с отчаяние или примирение („Добър ли е човек — все ще го лъжат; добър ли е конят — все ще го яхат!“). В някаква степен са и парадоксални за нашите разбирания (срв. „Заетият човек не е мъдър“ срещу „Залудо работи, залудо не стой“), с което ни подтикват към размисъл, вместо да сковават ума ни, изваждат ни от коловоза на мисловните нагласи (в който са ни вкарали средата, в която сме израснали, и обучението, което сме преминали), внасят поне малко нова свежест в живота ни.