Старият Пекин. Историческо и архитектурно наследство

Съставителите на книгата са Бюрото на комисията за опазване на културата и историята на град Пекин и Пекинската академия за градско планиране и дизайн. Те изразяват благодарността си към „Проекта за разпространение на основни понятия в китайската мисъл и култура“ за подкрепата за публикуването ѝ. Съставителите вярват, че тази книга ще допринесе за разбирането на значението на Пекин като древна историческа столица и национален културен център, за засилването на културния обмен с останалата част на света, съвместното насърчаване на просперитета и развитието на културата, опазването на историческото наследство, обмена на цивилизациите и взаимното им обогатяване.

Пекин има древна история, дълготрайна културна традиция и е убедително доказателство за непрекъснатостта, оригиналността, единността, всеобхватността и миролюбивостта на китайската цивилизация.

Си Дзинпин

През януари 1982 г. Пекин е сред първите обявени за исторически и културни градове в Китай. През март същата година е завършен „Генерален план за строителството в град Пекин“, в който са утвърдени ясни изисквания за опазването на Централната ос на града. От този момент нататък Централната ос е основен елемент в опазването на културно-историческото наследство на Пекин. Тя е била в основата на планирането и изграждането на столицата по времето на династиите Юен, Мин и Цин, служейки като основен принцип на пространственото разпределение и функционалната организация на града. Известна е като „душата и гръбнакът на стария Пекин“ и е най-величествената и най-добре запазена централна ос на историческа столица на Китай.

Пекин е националният политически и културен център, средище на международния обмен и технологичния напредък. За да могат хората както в Китай, така и по света, да опознаят Пекин и неговата централна ос, и за да се опази това общочовешко наследство, тук са систематизирани ключовите думи и изрази, свързани с него.