Литанията на Ре

Настоящото издание е с авторски превод от древноегипетски език, транслитерация и коментари на доц. Теодор Леков.

Литанията на Ре" е превеждана само на два езика: английски (1964 г) и немски (1975 г). Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски, коментар с обяснения. Приложен е и йероглифният текст. "Литанията на Ре" се състои от химни към слънцето, които като магическо слово позволяват на египетския цар да се слее със Слънцебога в пътуването му отвъд. Книгата е съдържала езотерично познание, достъпно само за египетския цар и неговите приближени. Датира се от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Публикува се за първи път на български език. Изданието е придружено от многобройни фигури с изображенията на формите на слънцето, които изпълнителите на тази магическа книга са възхвалявали.

Предговор

 С Литанията на Ре, Теодор Леков започва издаването в превод на български език на Свещените книги на древния Египет. Общото между тези книги е, че те са книги за трансформацията. Сърцевината на процесите на трансформацията в животът на Ба и чрез Ба. Ба е част от личността, която често, поради липса на друг термин, превеждаме като дух или душа. Според египетските представи Ба е едносъщна със Слънчевия Творец. Ба може да се смеси с “плътта” на Твореца, без да изгуби своята индивидуалност. Ба може да посещава живота на земята, може да приема форма и едновременно с това остава част от Твореца. Именно затова е цялата заупокойна литература, в която се разгръща представата за трансформацията. Предложих тази формулировка през 1996 година и днес към нея бих добавил няколко реда за “сърцето”-Иб. Същественото в процеса на трансформация е пробуждането на личността и способността за запазване на съзнание при прехода. Това става чрез контрол на над Иб като при прехода е важно Иб да бъде теб, буквално в твоята ръка”. По своята природа душата е вечна, но безсмъртието на индивида зависи от способността за самоконтрол и запазване на съзнание. Загубата на съзнание, на памет накъсва потока на вечността и довежда до появата на представата за това, че индивидът е смъртен. (...)