Книга за театъра

Тази книга е чакала повече от 100 години своята среща с читателите. Била е готова за печат през лятото на 1914 г., когато на 22 юли е публикуван височайшият Манифест, с който Русия встъпва в Първата световна война. Нейният автор е мобилизиран, прекарва години на фронта, в Галиция, където се водят сериозни сражения, следва 1917 г., Гражданската война... Връща се в Петербург, наясно е, че за него няма бъдеще в родината му в променилата се ситуация и той избира трудния път на емиграцията. Успява да се добере до Одеса и да стигне до Балканите, заедно с други десетки хиляди „белоемигранти“. В началото на 20-те години на миналия век намира убежище в България, където вкусва всички радости на емигрантския живот. А ръкописът, заедно с много други ценни неща, остава в Русия.

Кой носи със себе си непубликувани текстове, когато трябва да си спасява живота? В Съветския съюз в продължение на години издаването на книга на емигрант, „белогвардеец“, бе практически невъзможно.

„Книга за театъра“ е интересна не само със съдбата на своя автор. Оригиналът на текста, който се съхранява в архива, никак не прилича на „нормален“ ръкопис. Обикновено авторът пише книгата си, като последователно излага на хартия мислите, които го вълнуват, поне така е било в началото на миналия век. Но „ръкописът“ на книгата на Ярцев не е писана на ръка, нито с пишеща машина. Съставена е от статии, публикувани по различно време в пресата. Авторът ги изрязал от вестниците; залепил ги в определена от него последователност, направил необходимите корекции: съкратил някои от излишните, според него, места, променил няколко заглавия...

Всъщност в тези изрязани от различни вестници статии е събрано най-важното сред онова, което той е писал в продължение на години, докато е следял процесите в театъра, преди историята да се намеси и така драматично да промени не само неговия живот.

Представянето на книгата можете да чуете в интервю на Митко Новков с преводача проф. Владимир Игнатовски и проф. Виолета Дечева по БНР.