Завесата падна

ПРИКАЗКА ЗА ЦАРЯ, ПЪДАРЯ И ШОУМЕНА

Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове; и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия господар, баща му. Събра Царя свита от царедворци, които да му помагат. Той и свитата му обаче бяха прегладнели и като рояк скакалци ометоха всичко. Минаха осемстотин дни, още осемстотин и едва накрая публиката разбра, че царят е гол.

Трябваше бързо да се слага друг на престола. Пъдаря беше наблюдавал внимателно Царя и беше разучил всичките му номера. Затова и го пуснаха него на сцената. Той трябваше да накаже разбойниците, които вилнееха из царството, и да пази да не се завърнат злите червени джуджета. Старите царедворци се бяха разбягали, та се наложи да се събира нова свита от близките села. Тя се оказа по-крадлива и от самия него. Разбойниците, Пъдаря и свитата доразграбиха онова, което беше останало. Хората вече нямаха нищо, затова с вувузели излязоха по площадите.

През цялото това време Шоумена се беше подигравал и на Царя, и на Пъдаря. Сега всички чакат той да оправи работата…

Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни; целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища.