Облачен архив

„Облачен архив“ e изследване на облаците в историко-културната традиция, започвайки от появата им в Библията и през Античността до съвремието ни. Вече двайсет и девет века облаците грациозно и възвишено валсуват в изобразителни и словесни произведения на изкуството. Те пронизват цялото творческо пространство, функционирайки ту като материал, ту като авторски похват или своеобразна конструкция, осигуряваща преход от земния регистър в небесния. Облаците способстват и за фигуративните и пластични ефекти, както посочва изкуствоведът Юбер Дамиш. И ако Дамиш излага дръзкото твърдение, че история на живописта може да се мисли през история на облака, то книгата разширява облачния обхват до културна метафора, откриваема на Изток и Запад. Облакът е този поразителен топос, който приобщава контрадикторните наука и изкуство, демонстрирайки как науката в лицето на метеорологията може да служи за вдъхновител (случая Гьоте-Хауърд) и помощник в изкуството - при живописването (случая Джон Констабъл) или литературата (Андрей Бели и Хлебников).

„Облачен архив“ предлага като вторичен резултат от изследването интригуващата теория на цвета, започната от гениалния Гьоте, проследима при Кандински със съотношението цвят-форма, допълвана от Хлебников, аналогизиращ цветово звуците. Като страничен ефект се изгражда редицата от творците метеоролози: Гьоте, Кандински, Андрей Бели. Като пореден страничен продукт, не последен по значимост, книгата проследява и формулира изведената от Олга Матич аналогия за проекцията и трансформацията на облака през аурата от теософията на Блаватска до абстракция в живописта на Кандински и съответствието му поради постоянните му метаморфози в метафората в литературата (Андрей Бели). Така чрез облака се прави подстъп към важния проблем във визуалните изследвания за разликите при конструирането на образа в живописното и словесното изкуство.

Така облакът се презентира като удивителен поради изпадането от каноничните правила на живописната перспектива и като безкрайно интригуващ предмет на изследване поради пространното и плодотворно поле за интерпретации: философски, естетически, изкуствоведски, частнонаучни и други. Струва си облаците да бъдат последвани в поразителния им общотеоретичен и културфилософски танц...