Стихове

Гърците обичали да съставят списъци със знаменитости. Великите епици са двама - Омир и Хесиод; великите трагици са трима - Есхил, Софокъл и Еврипид; великите оратори са десетина и […]; седем са чудесата на света […] А що се отнася до великите лирици, приемници на Терпандър и Арион? Разбира се, че са били деветима - както броя на деветте Музи [Пиндар, Баклихид, Сафо, Анакреон, Стезихор, Симонид, Ибик, Алкей, Алкман]. Не за всички тези поети са се запазили толкова ярки разкази, както за Терпандър и Арион. Най-приказният от тях е за Сафо. Между деветимата тя е единствената жена, наричали я „десетата Муза“. Разбира се, това не успокоявало авторите на красиви легенди. Те не можели да си представят, че Сафо не е била влюбена, само си мислели в кого. Накрая измислили. Между остров Лесбос и сушата според тях имало ферибот, чийто превозвач бил младежът Фалон. Веднъж трябвало да превози една старица, толкова слаба и бедна, че той се съжалил над нея и не поискал тя да му плати. А старицата била самата Афродита, пътуваща нанякъде по свои задачи. Заради доброто му сърце тя наградила Фалон със скъп, но опасен дар: с любовен еликсир, вдъхващ любов у всички жени. Сафо се влюбила в любимеца на Афродита. Но той не отвърнал на чувствата й: подобно на невзрачния славей, който пее чудни песни, Сафо съчинявала прекрасни стихове, но самата била некрасива, дребничка и мургава. Пренебрегната от него, тя се качила на Бялата скала на остров Лесбос и се хвърлила в морето. Фалон впоследствие бил убит от мъжете на влюбените в него жени.

- Из "Деветимата лирици" (Занимательная Греция, Михаил Гаспаров)