Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет. Гротески и арабески

Освен единственият завършен роман на Едгар Алан По - Историята на Артър Гордън Пим, изданието съдържа и 9 негови мрачни разказа, обединени под името Гротески и арабески: Месмерическо откровение, Откраднатото писмо, Сърце на издайник, Черният котарак, Крушението на Ашъровия дом, Бурето с амонтилядо, Ангелът на удивителното. Екстраваганца, Скокльо, или осемте оковани орангутана, Уилям Уилсън. 

Най-известните творби на По са готическите романи - жанр, който той следва, за да задоволи вкуса на публиката. Най-често повтарящите се теми се занимават с въпроси относно смъртта, включително физически знаци, ефектите от разлагането, преждевременното погребение, съживяване на мъртвите и скръбта. Много от неговите творби се считат за част от жанра тъмен романтизъм - литературна реакция срещу трансцендентализма, който По силно ненавижда. Той нарича последователите на това литературно течение „Фрогпондианс“ (от езерцето Фрог в Бостън) и се присмива на техните писания, изпадащи в „неяснота заради самата неяснота“ или в „мистицизъм заради самия мистицизъм“. По веднъж пише в писмо до Томас Холей Чивърс, че ненавижда не трансцендиталистите, а „само преструваните и софистите измежду тях.

Освен ужаси По пише и сатира, хумористични истории и измислици. За да добави комичен ефект, писателят използва ирония и абсурдна екстравагантност в опит да освободи читателя от културния му конформизъм. Всъщност „Меценгерщайн“ - първият публикуван разказ на По и неговият пръв опит в ужасите, е замислен като бурлеска (пародия), осмиваща популярния жанр. По също преоткрива научната фантастика, отговаряйки в своите творби на новопоявяващите се технологии като балоните с горещ въздух в „Балонът-измислица“.

Едгар По пише повечето свои творби, използвайки определени теми, за да задоволи вкуса на масата. Неговата фантастика често включва елементи от популярните псевдонауки като френологията и физиогномията.