Философията на Плотин не е само мит, любов, смърт, живот, съзерцание на отчетливи форми и екстаз, а тя е и неимоверна еквилибристика с най-тънки логически категории...
Ако в отрицателен смисъл тя е отреченост от всичко земно и материално, то в положителен смисъл е реставрация на старинната гръцка митология и на платоно-аристотелистката диалектика, но също и необходимата за всичко това твърде изтънчена култура на вътрешните усещания и умозрения.
- А. Ф. Лосев
Бележка на преводача
Винаги съм бил убеден, че преводачът не бива да занимава читателя със собствените си проблеми. При все това този превод се нуждае от няколко уточняващи бележки. Той е осъществяван - с понякога значими прекъсвания - в продължение на повече от двадесет години. Това означава, че някакви стилистични различия (въпреки редакцията на “ранните” преводи) така или иначе могат да бъдат доловени. При представянето на българския текст съм избягвал поставянето в квадратни скоби на така наречените „интерпретиращи“ фрази и думи. Всеки превод е в някакъв смисъл интерпретация, така че подобно сепариране на „чистия“ текст от поясняващите добавки изглежда излишно. Самият гръцки текст на „Енеади“ е достигнал до нас във вид, поставящ множество проблеми пред разчитането му и позволяващ разночетения, забележими, прочее, в различните издания. При превода съм се опитал да съхраня - в рамките на възможното и разумното - специфичния слог на философа, усложнен както поради факта, че (според свидетелството на Порфирий) Плотин никога не редактирал писаното от него, така и поради своеобразната вътрешна диалогичност на изказа. Това прави текста по-трудночетим, ала забавеният ритъм на четенето е в някакъв смисъл и по-адекватен с оглед дълбочината и сложността на мисловното съдържание. Текстът на „Енеади“ безспорно се нуждае от тълкуващ коментар. Подобен коментар обаче би удвоил или дори утроил обема на настоящото издание. Ето защо аз предпочетох да посочвам в бележките само най-необходимите и достъпни за читателя отпратки, които биха подпомогнали проумяването на определени твърдения и биха вместили Плотиновите тези във валиден историко-философски контекст.
Преводът е осъществен според гръцкия текст, издаден от Паул Хенри и Ханс-Рудолф Швицер, след това обработен от Винченцо Чиленто и публикуван в изданието R. Harder, R. Beutler, W. Theiler (eds.), Plotins Schriften, Bd. 1-6, Hamburg 1956-1971. За улеснение на читателя трактатите следват подредбата на Порфирий, който обособява съдържателно шест групи, всяка включваща по девет съчинения. В квадратни скоби е посочен предполагаемият хронологичен номер на всеки от трактатите.
Първи май 2005 г.
