Няма какво да се лъжем, всички сме консуматори. Дали купуваме клетъчен телефон, швейцарски крем против бръчки или кока-кола, пазаруването съставлява важна част от всекидневието ни. И именно заради това всеки божи ден всички до един сме атакувани от десетки, ако не и от стотици послания на специалистите по маркетинг и реклама. Телевизионни реклами. Билбордове. Банери в интернет. Витрини на магазини. Търговски марки и информации за всякакви брандове непрестанно ни атакуват, на пълна скорост и от всички посоки. При всичките безспирни реклами, на които всекидневно сме изложени, как може изобщо да очакват от нас да запомним каквото и да било? Какво определя коя информация достига до съзнанието ни и коя отива в умственото сметище на моментално забравящите се реклами на бебешки памперси или други също толкова впечатляващи консуматора стоки?
Въпросът, който не спират да ми задават: защо ми е потрябвало да пиша книга за невромаркетинга? В края на краищата аз си имам няколко бизнеса, непрекъснато обикалям по целия свят, за да съветвам генералните директори на най-големите компании - за бога, та аз съм си вкъщи само шейсет дни в годината! Защо тогава заделих време от така и така претоварената си програма, за да лансирам най-обширното изследване от този тип, провеждано някога в света? Защото в моята работа да съветвам компаниите как да изградят по-добри и по-трайни брандове аз установих, че има нещо гнило в рекламирането. Твърде много продукти се препъваха, пропадаха или дори изобщо не успяваха и да излязат на пазара. Традиционните изследователски методи не работеха. Като брандинг консултант това ме измъчваше до полуда. Исках да открия защо хората са привлечени от дадена търговска марка за дрехи или точно тази марка кола, или точно този крем за бръснене, шампоан или шоколад. Отговорът се криеше, осъзнах аз, някъде в мозъка. И вярвах, че ако успея да го открия, това не само щеше да спомогне за изковаването на бъдещето на рекламирането, но щеше също да революционизира изцяло начина ни на мислене и на поведение като консуматори.
- Мартин Линдстрьом
