Скоро гледах скеч на стендъп комедианта Майкъл Макинтайър, в който той казваше, че с децата си трябва да правим четири неща: да ги обличаме, да ги храним, да ги мием и да ги слагаме да спят.
Каза, че преди да стане баща, си е представял, че родителството е само тичане сред ливади и пикници, но в действителност се оказало, че да си родител значи всеки ден да водиш неспирна битка просто за да накараш децата си да направят тези четири лесни неща. Публиката много се смя, докато той обясняваше как се опитва да ги придума да си измият косите, да си облекат палтата, да излязат навън или да хапнат някакъв зеленчук. Това беше смях на родители, може би родители като нас, които са минали през същото.
Да си родител (Под думата „родител“ имам предвид всеки, чиято отговорност е да се грижи за дете, независимо дали връзката му с него е биологична, законова, или е близък роднина или приятел; иначе казано, „родител“ би могъл да е всеки, отговарящ на определението „основен отглеждащ“. Понякога използвам думата „грижовник“; това би могло да бъде родител, сурогатен родител, доведен родител, платена или неплатена помощ или всеки, който има законовата отговорност да се грижи за едно дете. – Б.а.) може да бъде много трудна задача. Може да е досадно, обезсърчаващо, разочароващо и изморително и едновременно с това да е най-забавното, изпълващо с радост и любов възхитително нещо, което някога сте преживявали.
Когато ви е дошло до гуша от тривиални неща като пелени, детски болести, гневни изблици (детски и тийнейджърски) или когато сте били цял ден в службата и се прибирате на истинската си работа, където трябва да изстържете банан от процепите на столчето за хранене или ви чака поредната бележка от директора, който иска среща с вас, е трудно да си дадете сметка за значимостта на това да си родител. Целта на тази книга е да ви обрисува цялостната картина, да ви помогне да погледнете отстрани, за да видите кое е важно и кое не и какво можете да направите, за да помогнете на детето си да реализира пълния си потенциал.
Същността на това да си родител е във взаимоотношенията с детето ти. Ако хората бяха растения, връзката между тях щеше да бъде почвата. Взаимоотношенията дават подкрепа, грижи, подпомагат растежа или го възпрепятстват. Без взаимоотношения, на които да разчитат, децата губят чувството си за сигурност. Трябва взаимоотношенията ви с вашите деца да бъдат източник на сила за тях, а някой ден и за техните деца.
В качеството си на психотерапевт съм изслушвала и разговаряла с хора, които изпитват трудности в различни аспекти на родителството. Благодарение на работата си съм имала възможността да наблюдавам как нечии взаимоотношения се разпадат и да разбера какво ги кара отново да функционират успешно. Написах тази книга с цел да споделя с вас приложими практики, касаещи родителството, в това число как да боравите с чувствата – своите и на децата си, как да се настроите на тяхната честота, така че да се научите да ги разбирате по-добре, и как да създадете истинска връзка помежду си, вместо да зацикляте в едни и същи изтощителни модели на общуване, които водят единствено до конфликти и отчуждение.
Аз разглеждам родителството в дългосрочен план, вместо да се опитвам да давам съвети и идеи. Интересува ме как можем да установим връзка с децата си, а не как да ги манипулираме. В тази книга се опитвам да ви насърча да се върнете към собствените си преживявания от най-ранно детство, за да можете да предадете нататък хубавото от начина, по който вие сте отгледани, и да не повтаряте не съвсем полезните неща. Разглеждам начините, по които да подобрим взаимоотношенията си с всички, така че да създадем добра среда за отглеждане на децата си. Засягам темата как отношението ни по време на бременността може да окаже влияние върху бъдещата ни връзка с детето и как да разбираме едно бебе, дете, юноша или пълнолетен младеж, за да можем да изградим с него взаимоотношения, в които той да намира опора, а ние – удовлетворение. И наред с всичко останало как с по-малко борба да облечем, нахраним, измием и сложим децата си да спят.
Tази книга е за родителите, които не само обичат децата си, а искат и да ги харесват.