Китай няма да следва американския модел на хегемония. Интервю с Уан Иуей

Как оценявате развитието на отношенията между Китай и Европейския съюз в контекста на Инициативата „Един пояс, един път“? Какви перспективи виждате за това партньорство и кои ключови предизвикателства все още предстои да бъдат преодолени?

В началото ЕС беше доста ентусиазиран от Инициативата „Един пояс, един път“, защото тя предлагаше алтернативен сухопътен маршрут през Атлантика, обхващащ Евразийския континент. Тя също така възраждаше обмена и взаимното обогатяване чрез учене между източните и западните цивилизации, повишаваше статута на ЕС и помагаше на Европа да се свърже отново със своята историческа идентичност. Разбира се, някои я наричаха „Новия път на коприната“ и се тревожеха, че Китай разширява влиянието си в Евразия. Освен това Русия, като най-голямата евразийска държава, изглеждаше донякъде резервирана всеки път, когато се споменаваше Евразия.

Въпреки това страните от Централна и Източна Европа първи се възползваха от възможностите, които инициативата донесе, като надградиха рамката за сътрудничество „16+1“, съществувала преди нея, до „17+1“. Гърция също се присъедини. Това не беше конкуренция без резултат между сушата и морето, а по-скоро китайска инициатива за сухопътно-морски експресни маршрути, свързаност между суша и море и интеграция на инфраструктурата. В резултат страните от Централна и Източна Европа се превърнаха във входни точки, свързващи Китай със сърцето на Европа. Мащабни инфраструктурни проекти, енергийно сътрудничество и инвестиции в свързаността се превърнаха в гореща тема по онова време.

Въпреки това Европа се сблъскваше с въпроси относно връзката между „16+1“ и Инициативата „Един пояс, един път“, страхувайки се, че тя може да подкопае стандартите на ЕС. Междувременно Китай беше възприеман като фактор, който компенсира влиянието на Германия върху по-малки държави и пазари, наред с други опасения. Португалия беше първата, която се присъедини към инициативата. Испания и дори Обединеното кралство също искаха да се присъединят в даден момент, но по-късно се отказаха, отчасти поради нарастващите опасения относно законодателството на ЕС и влиянието на САЩ.

Как гледате на ролята на Китай в съвременния свят – от икономическа, културна и геополитическа перспектива?

Растящото глобално влияние на Китай всъщност представлява едно голямо завръщане – това, което наричаме „Великото възраждане на китайската нация“. Тази тенденция се движи от няколко незаобиколими фактора:

Първо, Китай е единствената непрекъснато развиваща се цивилизация в човешката история. В епохата на изкуствения интелект, задвижван от големи езикови модели, само 3500 китайски йероглифа са достатъчни, за да изразят практически всички значения. Националната и етническата идентичност на Китай се корени в петхилядолетни митология и история. В резултат Китай е постигнал триединството държава – нация – държавност (т.нар. „цивилизационна държава“) – единно цяло, което функционира като „една шахматна дъска“, подпомагано от нов тип национална мобилизационна система. Инициативи като „Шестте мрежи“ в рамките на Петнадесетия петгодишен план ясно демонстрират това предимство.

Второ, Китай е светска цивилизация, която не вярва в един-единствен бог. Тя приема съвместното съществуване на конфуцианство, даоизъм и будизъм, като същевременно следва прагматичен подход. Исторически Китай никога не е водил религиозни войни, а е поставял акцент върху хармонията и съвместното съществуване – включително и в настоящия си подход към Съединените щати. Това носи надежда за света.

Трето, китайският дух на „човекът, покоряващ природата“ – изразен чрез истории като тази за Ю Велики, който укротява потопа, и притчата „Глупавият старец, който премества планини“ – отразява силна решимост за преодоляване на трудностите. Това се различава от западния наратив за спасение чрез Ноев ковчег. Трудолюбието и мъдростта на китайския народ са създавали чудо след чудо, превръщайки Китай в единствената страна с напълно завършена индустриална верига. Неговите предимства в областта на талантите, националния мобилизационен капацитет и приложните сценарии – известни като „четирите големи предимства“, споменати в Петнадесетия петгодишен план – са ненадминати. Накратко, под ръководството на Комунистическата партия на Китай, възраждането е неудържимо.

В бъдеще политическото, икономическото, военното и културното влияние на Китай в света ще надмине това на Съединените щати. Но най-важното е, че Китай няма да следва американския модел на хегемония или военни съюзи. Вместо това Китай акцентира на партньорството, а не на съюзничеството, изграждайки глобална мрежа от партньорства за свързаност, развивайки Инициативата „Един пояс, един път“ и насърчавайки общо бъдеще за човечеството – проправяйки път към свят без хегемония. Това представлява нова форма на човешка цивилизация.

Как бихте описали настоящото състояние на отношенията между Китай и Съединените щати, особено в контекста на развитието на събитията в Близкия изток? Виждате ли нарастващата роля на Китай в региона като допълваща или като тиха конкуренция спрямо традиционното влияние на САЩ там?

Китай и Съединените щати представляват две големи сили, два различни системни модела и две велики цивилизации. Първо, що се отнася до силата, настоящият международен пейзаж може да бъде описан като „две суперсили и множество големи сили“. По отношение на комплексната национална мощ и двете държави са далеч пред останалите. Същото важи и за новия тип качествени производствени сили.

Второ, по отношение на двата системни модела, Китай е изградил система, която е наистина независима от тази на САЩ. Например при мобилните операционни системи светът избира между iOS на Apple, Android на Google или HarmonyOS на Huawei – нито една друга държава не е разработила собствена система. Китай не използва Google, Facebook или Twitter; вместо това има свои собствени Baidu и WeChat. Повечето други държави не могат да постигнат това. Следователно, ако двете системи се сблъскат, светът може да се изправи пред разделение; ако обаче бъдат съвместими, може да се избегне нова Студена война.

Трето, по отношение на двете цивилизации, можем да вземем за пример развитието на изкуствения интелект: подходът на САЩ е „all in AI“ („да заложим всичко на ИИ“) – отразяващ монотеистична, капиталистическа вяра в технологиите. За разлика от това, подходът на Китай е „AI in all“ („ИИ във всичко“) – с акцент върху изкуствен интелект, който е приобщаващ, с отворен код, ориентиран към обществената полза, подпомагащ всички индустрии и подложен на строг регулаторен контрол. Така нареченото съперничество между Китай и САЩ влияе върху посоката на човешката цивилизация.

В Близкия изток Китай навлиза по-късно. САЩ наследиха колониалното наследство на Великобритания, изградиха военни съюзи, поддържат дълбоки религиозни и обществени връзки с Израел и са обвързани с петродоларовата система. В резултат на това САЩ са твърде ангажирани и ограничени. Китай, напротив, е относително дистанциран и действа като конструктивна сила.

Близкият изток е ключова връзка между Европа, Азия и Африка, съдържаща жизненоважни стратегически коридори и енергийни ресурси. Китай няма да замени САЩ, нито ще предоставя американски тип гаранции за сигурност или петродоларови механизми. Въпреки това все повече държави в региона може да престанат да разчитат за сигурността си единствено на САЩ – както показа и последният конфликт с Иран. Американските военни бази могат да се превърнат в цели за атака, а не в гаранция за сигурност.

В резултат на това свързаността, хоризонталното сътрудничество между държавите от Залива и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), както и децентрализираните модели на финансово и енергийно сътрудничество се оформят като нови парадигми, различни от американския модел, предоставяйки на Близкия изток повече възможности.

Гледайки към следващото десетилетие, кои области на глобалното развитие смятате, че Китай ще постави като най-висок приоритет и как тези приоритети се вписват в нуждите на развиващите се държави?

Развитието е ключът към решаването на всички проблеми, пред които е изправено човечеството, и същевременно е едно от най-големите сравнителни предимства на Китай на международната сцена. Но китайският народ подчертава, че общото развитие е единственото истинско развитие, а устойчивото развитие е единственото добро развитие. Затова разбирането на Китай за развитие е по-дълбоко свързано с философията на „И Дзин“ („Книга на промените“), отколкото с ограничения западен възглед за развитието като транзакционен процес. Именно в този дух Китай предложи Глобалната инициатива за развитие, чиито принципи се основават както на вътрешния китайски опит, така и на нуждите и очакванията на света.

Защо Китай има нужда от Глобалният Юг? Първо, Китай винаги се е възприемал като естествен член на Глобалният Юг. Той е единствената развиваща се страна сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Именно развиващите се държави помогнаха за възстановяването на законното място на Китай в ООН. Китай споделя с Глобалният Юг обща идентичност в противопоставянето на империализма, колониализма и хегемонизма. В същото време Китай не е обикновена държава от Глобалният Юг – някои дори го разглеждат като суперсила. Затова Китай доброволно се отказа от преференциалното третиране, което обикновено получават държавите от Глобалният Юг във форуми като СТО (Световната търговска организация), като същевременно пое по-големи отговорности като голяма държава. Възможно е да има разминаване между самооценката на Китай и начина, по който го възприема външният свят.

Инициативата „Един пояс, един път“ вече включва 156 държави, повечето от които са от Глобалният Юг. Тя насърчава споделена модернизация с Китай и изграждането на общност за споделена съдба за човечеството – отражение на китайското чувство за отговорност.

Китай има нужда от Глобалният Юг не само психологически и емоционално, но и икономически и политически. Икономически, според прогноза на Организацията на ООН за индустриално развитие (UNIDO), до 2030 г. – само след четири години – Китай ще представлява 45% от световното промишлено производство. Това далеч надхвърля това, което Китай може да потребява сам. Развитите държави отчитат свиване на потреблението, така че неоползотвореният пазар се намира в Глобалният Юг. Освен това Китай се стреми да участва във формулирането на глобални стандарти, което изисква по-широко приложение на китайски технологии по света.

Политически, Глобалният Юг е естествен партньор на Китай в оформянето на по-отворена, приобщаваща, справедлива, балансирана и взаимноизгодна посока за глобалния политически и икономически ред. Следователно Глобалният Юг има нужда от Китай, а Китай има нужда от Глобалният Юг – тъй като самият Китай е част от него.

С оглед на това, че изкуственият интелект се превръща в централна тема в глобалните дискусии за управление, как виждате приноса на Китай към разработването на международни норми и стандарти за безопасен и отговорен ИИ?

Китай е развиваща се държава, формирана от конфуцианството и даоизма. Затова Китай винаги е подчертавал уважението към естествения ред („Тиен Дао“ – „Небесният Път“) и предупреждава за рисковете от антропоцентричната арогантност. Изкуственият интелект никога не бива да бъде обожествяван. Той трябва да служи на всички хора и индустрии, а не само на т.нар. „избрани“. Второ, Китай се застъпва за развитие в рамките на регулациите и регулации в рамките на развитието. ИИ трябва да балансира етични и морални съображения, както и такива свързани със сигурността и риска – не бива да се развива по модела „Laissez-faire“ (модел на невмешателство) за военни цели или в интерес на определени държави. Трето, Китай подчертава, че фундаменталната логика на развитието на ИИ се основава на електроенергията и инфраструктурата. Затова Китай продължава да насърчава сътрудничеството по линия на „Един пояс, един път“ в областта на свързаността, акцентирайки върху откритост, приобщаване, сигурност и ползи за всички държави и народи. Това контрастира с подхода на САЩ, който се основава на манталитета „победителят взема всичко“ и стратегията „all in AI“.

Без китайския DeepSeek хората все още можеше да смятат, че ChatGPT представлява истинския отворен код. Всъщност модели като DeepSeek по-добре отговарят на нуждите на Глобалният Юг и дори на хората в развитите държави. Ако Китай се провали, Съединените щати биха могли да действат безнаказано, да представят черното за бяло и да налагат волята си върху другите. Човечеството би могло да се озове в епоха „AI 1984“ – изключително опасна перспектива.

Следователно Китай и САЩ наистина имат различни философии и модели. Има конкуренция, но и сътрудничество. Американските чипове от висок клас не могат да генерират печалби без пазар, а без печалби не могат да се усъвършенстват. Но САЩ се страхуват, че продажбата им на Китай би позволила Китай да ги изпревари. Това противоречие кара САЩ да се опитват да контролират темпа на развитие. Вместо да се конкурира директно в областта на високия клас чипове или суровата изчислителна мощ, Китай се фокусира повече върху интегрирането на ИИ с реалната икономика – обогатявайки всички индустрии и носейки ползи за реалната икономика и за всички хора. Това, според мен, представлява нова форма на човешка цивилизация, която поставя акцент върху ИИ за общото благо.

Интервюто преведе Владимир Цанков.