Какво значи да си буден днес? Разговор с Любен Козарев

Какво означава за Вас понятието „будител“ в съвременен контекст?

И в съвременен контекст според мен „будител“ може да е само пробуденият, както е било и по времето на Буда…

Кои според Вас са будителите днес?

Това са хората, които не приемат готовите отговори, т.е. които осъзнават, че без контекст (без история) всяко твърдение е възможно, с други думи безпочвено.

Кои са съвременните автори, които смело можем да наречем будители по света и у нас?

Онези, които ни карат да се усъмним в нещата, които знаем повече от прекрасно, т.е. абсолютно категорични сме, че ги знаем.

Има ли книги будители и как да ги разпознаем?

Всяка книга, която не ни оставя на мира (за жалост хората не обичат нещата, които ги вадят от обувките).

Има ли такива заглавия от българската класика, които трябва да бъдат преиздадени?

Със сигурност има; надявам се пред декември да излезе най-после „Княз и чума“ на наистина големия Николай Райнов („Богомилски легенди“ впрочем със сигурност е книга-будител).

Какво е бъдещето на будителството в дигиталната епоха?

Точно в дигиталната епоха будителството става по-необходимо от всякога (наистина е парадоксално: цялото знание на света е напълно достъпно, но ние все повече спим и сънуваме собствените си сънища)!

Коя е последната книга – българска или преводна, която беше пробуждаща за Вас?

Робърт Саполски. „Предопределен: живот без свободна воля“ (не мога да не отбележа прекрасната работа на Росен Люцканов по книгата).

„Идзин. Книга на промените“, книга първа (зашеметяващият превод и прецизните коментари на Теодора Куцарова заслужават специално да се говори за тях).

Какво четиво бихте препоръчали на 7-, 20-, 35-, 50- и 70-годишните читатели, за да бъдат и останат с будно съзнание?

За 7-годишните: „По следите на заточеника“
За 20-годишните: „Загадката съзнание“
За 35-годишните: „Трагедия и надежда“
За 50-годишните: „Социална психология“
За 70-годишните: „Неостаряващият мозък“

Какво всъщност значи да си буден днес?

Да си отворен към света, но същевременно да не допускаш твоите мисли, чувства и действия да са внедрени отвън (с други думи да си режисьор на собствения си живот.