Иван Хаджийски

Иван Минков Хаджийски е български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 година трудовете му са интерпретирани от някои анализатори, като изследовател използващ методите на Густав Льобон и Чернишевски.

За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове.

Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 година в Троян в бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния си град, като още през 1919 година публикува дописки в списание „Юноша“. От 1921 година учи в Търговската гимназия в Свищов, която завършва през 1925 година. През 1923 година е арестуван за кратко по подозрение в убийство, а през 1925 година е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, след като предава пари на човек, преследван от властите.

От 1927 до 1932 година следва „Философия“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат.