Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обще…
Доайенът на руската византология академик Фьодор Иванович Успенски (1845–1928) е посветил живота си на изучаването на различни страни от историята на Византия, нейната литература и изкуство. Успенски оставя след себе си трайно наследство, защото е човек на действието, който възприема науката като дело на откритията и я търси не в книги, а в паметници, архиви, проучвания и разкопки.
Почти няма въпрос във византийската история, който да не е привлякъл неговото внимание и търсенето на отговор винаги преминава през задълбочено и проницателно тълкуване на източниците. Нерядко в живота и научната работа на един учен настъпва момент, когато решава да синтезира и обобщи своите изследвания; да ги обедини в едно-единствено всеобхватно произведение. За Успенски това е желанието му да представи обща история на Византия, с която да даде на „съотечествениците си цялостна система в област“, която определя за „най-важната след отечествената ни история“. Той започва своя колосален труд още докато е директор (1894–1914) на Руския археологически институт в Константинопол, който е закрит, когато Русия и Османската империя се оказват противници през Първата световна война. Целта на този magnum opus, озаглавен „История на Византийската империя“, е да обхване изцяло и изчерпателно византийската история, но и да бъде широкодостъпен и лесноразбираем за читателите. Повествованието се отличава с уникалния поглед на Успенски върху причините и хода на историческите събития, подкрепен от отличното му познаване на източниците и владеенето на историческия материал.
Неговата история е завладяващо ума пътешествие из една империя, която е виждала себе си като носител на гръцката традиция, наследник на римската легитимност и пазител на оригиналната чистота на вярата. Умелата ръка на автора представя на читателя различни страни на изобретателността, образоваността и находчивостта на византийското общество, без които то не може да бъде разбрано. По този начин става възможно да се забележи необикновеното и рядкото умение на Византия да слива традиции с наследство, което на няколко пъти й дава възможност и сили да се възроди от пепелта и да се бори за своето оцеляване.
"История на Византийската империя" излиза на български език в пет тома, като първият том е в две части.
Том 1, период I
Период I (до 527 г.). Елементи на формиране на византинизма
Не пропускайте нищо! Абонирайте се за нашия бюлетин и получавайте най-новите ни статии, оферти и новини директно в пощата си.
Настройки на бисквитките
Нашият сайт използва бисквитки за да Ви предложи по-добро пазаруване.Те ни позволяват да анализираме по-добре Вашите нужди и да подобрим работата на сайта.
