Кратко пътешествие през историята на човечеството и Земята

Ако представител на извънземна цивилизация пристигне на Земята, той вероятно ще се опита да си обясни историята на живота посредством геоложката еволюция на планетата. Макар авторът на книгата „Начала“ – астробиологът Луис Дартнел – да е земен жител, той е успял да направи точно това. 

„Начала“ е гид за едно смайващо пътешествие, който ще ви хване здраво за ръката още с първите страници на книгата и няма да ви позволи да си тръгнете, докато не посетите забележителни места и не научите удивителни факти. 

Първа спирка – Сътворението на човека

Чудили ли сте се защо сме такива, каквито сме?

Оказва се, че геоложките процеси (дори много далеч – в Хималаите и Индонезия) обуславят промени в климата в тази част на света, които пък водят до изключително резки промени в околната среда (цикли на засушаване), а те на свой ред създават изключително пъстър, мозаечен хабитат. Засушаването и застудяването води до изместване на горите от пасища, обитавани от едри тревопасни. За да се възползва от всичко това, един особен вид маймуни се изправя на задните си крайници. После е ясно какво става... Редуването на глациални и интерглациални епизоди ги тласка да мигрират извън Африка и да населят Евразия. Сменянето на екстремните климатични вариации корелира изключително тясно с представителите на рода Homo – с увеличаването на мозъка им и разселването им на север и изток. Според автора в хода на този процес съвременните хора изтласкват неандерталците, защото последните мигрират на север по-рано, съответно обитават по-стабилна в климатично отношение среда и това забавя еволюцията им. Друг аспект е свързан с пътищата, които сме избрали при разселването ни – те съвпадат с границите между тектонските плочи, където текат реки и почвите са плодородни. По-късно това ще се окаже проблем: някои от най-големите ни градове все още са на такива места, където има силна сеизмична активност.

Втора спирка – Въздесъщият климат

През последните 2,6 милиона години е имало около 50 ледникови епохи и ситуацията в момента е по-скоро изключение: през по-голямата част от това време северното полукълбо е било покрито от дебел един километър лед (от друга страна, ако погледнем цялата история на Земята, е вярно по-скоро обратното: през 90% от времето въобще не е имало лед). Последният интерглациален период е бил доста по-топъл: по това време на границата на полярния кръг са растели палми и са плували крокодили. После се обясняват причините за тези големи вариации: ексцентричността на земната орбита, промените в наклона на земната ос и прецесията, които са свързани с така наречените цикли на Миланкович, определящи сезонните вариации в климата. Те имат продължителност около 40 000 години и са свързани с редуването на ледниковите епохи. Парниковите газове като въглеродния диоксид се освобождават от океаните в резултат от затоплянето и на свой ред го усилват. Друг аспект е разликата между северното и южното полукълбо: тъй като в южното има по-малко суша, южната ледникова шапка е по-голяма от северната (освен това, тъй като ледът е бял, той отразява повече светлина и това усилва застудяването). Останалата част от главата разглежда връзката между историята и политиката (от една страна) и геологията и климата (от друга страна). Да вземем Великобритания и Германия. Първата е на остров, съответно външните заплахи са минимални, съответно централизирането на властта е по-малко необходимо, съответно има предпоставки за по-либерален тип управление. Втората е напълно оголена от изток и запад, което означава по-голяма роля на армията и централната власт в политиката.

Трета спирка – Даровете на биологията

Според автора последното рязко застудяване и засушаване преди около 13 000 години тласка хората към развиване на земеделието и преминаване към уседнал начин на живот. Доказателството е, че подобен тип експерименти протичат на седем различни места на планетата приблизително по едно и също време. Развитието на земеделието изисква развита иригационна система, което пък води до централизация на управлението и класово разслояване. Уседналият начин на живот позволява много по-бърз прираст на населението и изхранване на много повече хора. Този модел и начин на обяснение е приложен последователно към няколко древни цивилизации (на първо място египетската). След земеделието идва ред на животновъдството: обяснява се как сме еволюирали успоредно с бозайниците, чието одомашняване е ускорило развитието на цивилизацията ни. Това позволява да се види защо повечето цивилизации са се появили в Евразия: тук се срещат повечето от подлежащите на одомашняване животни и растенията, които след култивация дават най-голяма реколта, а освен това континентът е ориентиран хоризонтално (за разлика от двете Америки, които са ориентирани вертикално), което позволява преноса на един и същ тип култури далеч на изток и запад, съответно по-късно и появата на големи империи.

Четвърта спирка – Черният пояс 

Каква е ролята на корабоплаването и търговията в развитието на цивилизациите? 

Средиземно море е пример за това: северното му крайбрежие е много по-гъсто населено от южното, защото на север има много острови (което благоприятства развитие на корабоплаването), а на юг практически няма. Плавателните реки също играят важна роля – чудесен пример е Мисисипи. Робите пристигат от Африка с кораби и биват доставяни до плантациите по реката. Отново по реката се транспортира готовата продукция от плантациите. След Гражданската война робите са освободени, но те продължават да живеят на същите места и имат сходен поминък. В резултат на това и до днес най-много гласове демократите получават в крайречните области, а републиканците – във вътрешността на страната (това е показано нагледно чрез съпоставяне на физическата и електоралната карта на югоизточната част на страната).

Внимание! Спирките Земята под краката ни, Желязното сърце на звездите, Pax Mongolica, Глобалната вятърна машина и Вкаменена слънчева светлина не са включени в това факсимиле. За пълния маршрут на пътуването изберете книжния вариант на „Начала“.