Как да се справим с малко дете – съветите на специалистите

Имате ли усещането, че сте участник в телевизионно предаване със скрита камера? Случвало ли ви се е да викате до прегракване на хлапето си да не дърпа котката за опашката или да спре веднага да тормози сестра си? Колко пъти сте се възмущавали на родители, чиито деца тропат с крак в магазина, за да получат исканото. А сега това са вашите деца!

В книгата „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“ Джоана Фабер и Джули Кинг се захващат със сложната задача да ни преведат успешно през лабиринта от ситуации, съпътстващи отглеждането на децата между 2 и 7 години.

Джоана Фабер е повече от експерт по родителство. Има солидна подготовка по въпросите на детското развитие и психология, диплома за учител на деца със специални нужди и десетгодишен опит като преподавател. И най-важното: отгледана е от друг експерт по родителството – авторката на „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“ – Адел Фабер. Въпреки това скоро след като става родител, Джоана Фабер открива, че родителството далеч не е толкова лесно и идеално, колкото си е представяла.

„Това, което открих като родител, беше, че двайсет и четири часовите грижи за малки деца изискват известна непреклонност, която понякога ти пречи да мислиш трезво. Дори да мислиш, че ще се справиш без проблем, когато ден след ден и нощ след нощ ти се налага да откликваш на всевъзможни детски нужди и емоции, разбираш, че няма такова нещо като лесно или идеално. Понякога целта ти е просто да оцелееш.“

Заедно с най-добрата си приятелка Джули Кинг Фабер създава тази книга, родена от личния им опит като родители, а и като деца, възпитавани с описаните в книгата методи.

Ето няколко съвета как да се справим в трудна ситуация от книгата „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“:

1. Когато детето е твърде разстроено, за да ви съдейства, върнете се към признаване на чувствата му: Ти не искаш дори да си помислиш да идеш у приятелката си друг ден. Чакаше с нетърпение да отидеш днес!

2. Дайте на детето време за възстановяване (а на себе си за почивка!): Виждам, че си много тъжен. Аз отивам в кухнята да приготвя вечеря. Когато си готов, ела при мен.

3. Помогнете на детето да излезе от бездната на отчаянието чрез признаване на чувствата, даване на пояснение и предлагане на избор: О, не, кожата ти е ожулена! Това боли! Хубавото е, че кожата сама знае как да зарасне. В момента се образуват нови кожни клетки, които ще покрият горкото ти коляно и то ще стане като ново. Колко ли дни ще отнеме това според теб? Каква лепенка искаш да му сложим?

4. Действайте твърдо, без да отстъпвате от позицията си. Ако редовно се поддавате на хленчене и оплакване, инструментите няма да подействат: Щѐ ти се за закуска да имахме бонбони! Но засега ги прибирам. Можеш да избираш между корнфлейкс и яйца.

5. Погрижете се за основните нужди на детето. Проверете дали детето не е гладно, или недоспало, объркано или притеснено? Смятате ли, че то е способно във физическо и психологическо отношение да се справи с това, което очаквате от него?