Иновациите започват да пораждат все повече вътрешни конфликти

Интервю с д-р Робърт Борнстийн, автор на „Елементи на личността. Откриване на връзките“

Често твърдите, че за да бъде една личностна теория приета за валидна и приложима, тя трябва да издържи емпирична проверка. Водещ застъпник сте на многометодната оценка, като изтъквате, че разнообразните подходи разкриват различни слоеве на личността. Кой от методите ви занимава най-силно в момента и с какво смятате, че може да допринесе за развитието на областта?

Това е отличен въпрос, върху който размишлявам доста през последните години, тъй като технологичните нововъведения разшириха набора от оценъчни техники, достъпни за психолозите. Смятам, че амбулаторното оценяване е една от най-вълнуващите иновации в съвременната психология по отношение събирането на данни.

За незапознатите с термина: амбулаторното оценяване се отнася до набор от методи със сходен елемент. Техниките включват изпращане на съобщения до мобилните устройства на участниците в изследването на случаен или предварително определен интервал. Когато някой получи такова известие, той накратко описва къде се намира, какво прави, как се чувства и друга полезна информация, позволяваща на изследователя да разбере случващото се в живота на участника в конкретния момент. Това е чудесен метод за изследване на преживяванията и в много отношения превъзхожда самоотчетите и въпросниците. За разлика от тях, отговорите при амбулаторното оценяване пристигат в реално време и съответно достоверността на резултатите не е повлияна от когнитивни изкривявания или изопачаване на спомените, както често се случва при ретроспективните самоотчети.

Широко прието е, че някои от чертите ни са генетично обусловени, докато темпераментът и личността се формират постепенно: от семейната динамика, културата, социализацията и ученето. Но как гледате на въпроса за изначалното – раждат ли се някои от нас със склонност към злоумишлено или деструктивно поведение? Може ли злото да е вродено, или личността се формира изцяло от генетиката, биохимията, влиянията на средата и преживяванията по време на израстването?

Данните показват, че приблизително 40–50% от вариативността в основните личностни черти (включително тези от петфакторния модел*) се дължи на генетични фактори, а останалата част отразява влиянията на различните среди – семейната динамика, културата, социализацията, ученето. Когато кажем, че някои хора имат вродена склонност към деструктивно поведение, или дори са родени зли, вярвам, че всъщност говорим за влиянието на генетиката, но използвайки малко по-различна терминология.

Важно е да имаме предвид, че децата със „зловредни“ гени често израстват в семейства, в които самите родители имат такива и детето е изложено на негативно влияние в домашната си среда. Последните изследвания върху деца с установен риск от проява на антисоциално поведение на по-късен етап показват, че и двата фактора – и рисковите гени, и проблематичното родителско поведение – увеличават тази опасност.

Отвъд споменатите рискови фактори, такива деца проявяват и т.нар. черти на емоционална нечувствителност още в ранните си години. За разлика от връстниците им, при тях не се наблюдава типичната активация на симпатиковата нервна система в отговор на заплаха или чуждо страдание. Наличието на такива черти е сериозна индикация за развитието на сериозни психични разстройства или проблеми със закона на по-късен етап.

Културата играе значителна роля в междуличностната динамика и формирането на личността. Културните норми са различни в отделните общества, но какви промени очаквате да донесат за всички ни глобализацията и зависимостта ни от социалните медии? Предвиждате ли например ерозия на традиционните табута и появата на нови?

Влиянието на културата върху личностното формиране и социалните взаимодействия е добре документирано, но продължават изследванията върху начините, по които се развива поведението ни в отговор на променящите се културни норми. Знаем например, че когато в традиционно социоцентрични общества навлязат норми и ценности, характерни за индивидуализма, това създава вътрешни конфликти у хората, опитващи се да интегрират новостите в традиционните си модели на поведение. Наблюдаваме го например в Япония след Втората световна война, особено сред мъжката част от населението, когато японската култура започва значително да се влияе от Запада.

Този процес вероятно ще се ускорява – наблюдаваме обусловена от социалните медии глобализация, засягаща вече дори и страни без развита информационна инфраструктура. Но макар да е примамливо да се фокусираме само върху негативните последствия – а такива със сигурност ще има – важно е да признаем, че днешният лесен достъп до интернет има и своите положителни страни.

В „Закуска за шампиони“ Кърт Вонегът обяснява психическият срив на Дуейн Хувър с взаимодействието между „лошите химикали“ в мозъка на героя и „лоши идеи“, дошли от един роман – комбинация, която авторът нарича „Ин и Ян на лудостта“. В духа на тази метафора смятате ли, че нарастващата ни технологична зависимост може да внесе нови аспекти в това взаимодействие? Ще станем ли свидетели на непознати форми на психопатология?

Този процес може вече да е започнал, тъй като нови категории като „Игрово разстройство“ (пристрастяване към видео или интернет игри) са предложени за включване в бъдещите издания на диагностичните наръчници. Но отвъд новопоявяващите се разстройства, нарастващата ни технологична зависимост може да повлияе и на развитието и проявленията на вече съществуващи психопатологии. Вече почти четирийсет години преподавам бакалавърски курс по личностни разстройства и през по-голямата част от този период материалите ми, посветени на шизоидното личностно разстройство, разглеждаха как страдащите от него търсят начини да са впишат в заобикалящия ги свят, без да се натоварват с допълнителни социални контакти (например ако работят като нощни пазачи, при които социалното взаимодействие е минимално). Днес те – както и интровертните личности като цяло – могат да взаимодействат с останалите онлайн и да поддържат социални контакти „от разстояние“.

Описвате когнитивните отклонения като предубедени и неточни възприятия на себе си, околните и света, често базирани на склонността ни към свръхгенерализиране и прибързани заключения. В днешната среда на самозвани експерти и огромни информационни потоци, голяма част от които целенасочено подвеждащи, как може да запазим способността си за критично мислене?

Това е чудесен въпрос, а също така и доста сложен. Според мен тук действат поне два фактора. Първо, важно е да имаме предвид, че мисловният ни апарат не е създаден за максимална прецизност в мисленето и възприятията, а за балансирането между точност и ефективност. С други думи, опитваме се да бъдем прецизни в мисленето и възприятията си, но – както отбелязват социалните психолози Сюзън Фиск и Шели Тейлър – хората са „когнитивни скъперници“. Не обичаме да изразходваме твърде много умствена енергия за всекидневни задачи; предпочитаме да пестим когнитивния си капацитет, за да разполагаме с него в случай на извънредни ситуации.

Вторият важен фактор, загатнат и в самия въпрос, е свързан с количеството и качеството на информацията, която получаваме. Когато ни заливат социални медии и всякакви други източници, ограничените ни когнитивни ресурси не ни позволяват да анализираме този поток достатъчно критично и лесно ставаме жертва на неточна или подвеждаща информация. Едно от очевидните решения е да прекарваме по-малко време в досег със социални медии, като много изследвания показват, че така хората стават много по-умели в отсяването на недостоверни съобщения. Другото е целенасочено да развиваме критичното мислене у децата и подрастващите. Това, разбира се, ще изисква да му дадем много по-висок приоритет в началното и средното образование, отколкото има днес.

Ако разглеждаме авторитета като ключов фактор в личностното развитие, каква е оценката ви за настоящата ерозия у традиционните му носители? Какви ролеви модели можем да предложим на децата и подрастващите, след като все по-често сме свидетели на хаотично, невротично и лицемерно поведение у водещите световни лидери?

Напълно съм съгласен с оценката ви за настоящия политически климат, той тревожи и мен. Мисля, че днес много от по-податливите на влияние млади хора възприемат тези лидери, с всичките им недостатъци, като ролеви модели – а това очевидно никак не е добре. Също така и много от хората – поне тук, в Съединените щати – са все по-цинични по отношение на политиката: те вече не си правят труда да гласуват и смятат, че всички политици са еднакви, т.е. нечестни. Не вярвам, че можем да очакваме драстична промяна в поведението на днешните световни лидери; поддържането на статуквото е твърде важно за тях. Ако през следващите години се появят достойни модели за подражание, те ще дойдат от други сфери (журналисти, писатели, творци, академични дейци), не от политиката.

Психологията е обширна дисциплина, черпеща от редица други области – антропологията, биохимията, културологията и т.н., което прави генералните изводи в нея много трудни. Но каква е фундаменталната ѝ природа, нейният произход? Преди всичко резултат на нашето вродено любопитство ли е тази наука, или следствие на еволюционната необходимост да разбираме и предсказваме поведението на другите?

Макар че вроденото ни любопитство несъмнено има значение (в крайна сметка сме доста любознателни създания), определено вярвам, че появата на психологията е обусловена от нуждата ни да разбираме и предсказваме поведението на другите. Еволюцията със сигурност е изиграла роля в този процес: онези от нас, по-умели в предвиждането на чуждото поведение, са имали и по-голям шанс що се касае до възпроизвеждането. Естествено, важно е да признаем, че макар еволюционните фактори вероятно са допринесли за развитието на способността ни да разчитаме фините междуличностни сигнали и да предугаждаме реакциите на другите, като цяло не винаги сме били особено умели във възприемането и тълкуването на социална информация. Разчитаме на различни когнитивни преки пътища – това, което Канеман и Тверски наричат „евристики“. Чрез тях запазваме част от умствената си енергия за други задачи, но това е за сметка на точността на прогнозите ни.

Коя е книгата, която бихте искали да сте написал – както в личен, така и в професионален план?

Хубаво е, че завършваме разговора с екзистенциална нотка. Размишлявал съм доста върху този въпрос, особено сега, навлизайки в по-късните етапи на кариерата си (учебната 2026/27 г. ще бъде четирийсет и втората ми като преподавател на пълно работно време).

Мога да предложа два отговора. В продължение на дълги години исках да напиша учебник за бакалаври по личностна психология, но ежедневните задачи от преподавателския живот не ми го позволяваха. Между преподаването, научните изследвания, административните задължения и най-важното – напътстването на студентите – е трудно да намериш време за толкова взискателен проект, какъвто е писането на учебник. Леко иронично е, но именно пандемията от КОВИД-19 ми даде възможност да започна работа върху „Елементи на личността“. Всички работеха от вкъщи в продължение на няколко семестъра и тъй като срещите ми бяха разредени и не се налагаше да пътувам до работата си, се оказах с достатъчно свободно време, за да се захвана с този трудоемък проект. Много съм доволен от финалния резултат и се радвам, че успях да завърша книгата на този етап от кариерата си.

Означава ли това, че съм приключил с писането, че не нося друга книга в себе си? Времето ще покаже. Но вярвам, че все още имам недовършена работа в тази област. Няма истински добри книги за личностните разстройства, подходящи за бакалаври, което е трудно за вярване, предвид значимостта на темата. Бих искал да напиша съвършения учебник, интегриращ теория и изследвания, който да е и клинично приложим. Искам да дам на студентите си почиващи на доказателствена база материали, които да им помогнат в разбирането на нарцисизма, зависимостите и другите форми на личностна патология.

Интервю на Владимир Цанков

*Петфакторният модел на личността (известен като „Големите пет“ или модел OCEAN): водеща психологическа рамка, която описва човешкия характер чрез пет основни измерения: екстраверсия, невротизъм, насоченост към другите, отвореност и съзнателност.