Операция „Божият гняв“ – една от най-добре пазените тайни на Мосад

Интервю с д-р Авива Гутман, автор на книгата и специалист по международна сигурност и история на разузнаването

Мосад буди едновременно страх и уважение сред противниците на Израел; какви ли емоции предизвиква у автор, който се осмелява да пише за неговите тайни операции?

Наистина Мосад често е описвана като всемогъща и всезнаеща агенция. Книгата ми развенчава донякъде тази представа, изяснявайки, че Мосад не е действал (и не би могъл) сам. Израелците разчитат и на европейска подкрепа при ликвидирането на мишените си. Книгата предлага много по‑широка и реалистична картина за силните и слабите страни на Мосад.

В нея разкривате безпрецедентно сътрудничество между европейските разузнавателни служби и Мосад. Коя беше най‑изненадващата форма на сътрудничество, на която попаднахте в архивите?

Един от най‑изненадващите случаи за мен е при убийството на Мохамед Будиа, за което успях да проследя в детайли как именно европейските разузнавателни служби са предоставили прецизната информация, позволила на Мосад да планира и извърши атентата.

Тя включва подробности за ежедневието на Будиа – ключови за определяне на уязвимите му страни и решаващи за това кога и къде да бъде ударен: псевдонимите, които е използвал при пътуванията си (най‑често „Ролан Бертен“); данни и протоколи от разпити за контактите му в Женева, Париж и Виена; адресите му в Париж, както и адресите на многобройните му приятелки; и най‑важното – информация за автомобила му и факта, че колата е регистрирана на името на бившата му съпруга (чийто адрес също е бил споделен).

Мосад успява да сглоби всички тези елементи и решава, че уязвимото звено е именно автомобилът му – рено Р16, което той обожавал и използвал ежедневно. Будиа знаел, че е следен, и често сменял външността си (включително дегизирайки се като жена). Но независимо от грима и маскировките, той винаги се връщал при колата си – и точно там Мосад го поразява: с експлозив в автомобила му на 28 юни 1973 г. в Париж.

Къде европейските правителства поставят етичната граница – и къде съзнателно я прекрачват – в подкрепата си за убийства на тяхна територия?

Книгата ясно показва европейското съучастие в операциите на Мосад. Разузнаванията на Стария континент са помогнали за операция „Божият гняв“ по три основни начина.

Първо, чрез „Бернския клуб“ Израел получава помощ от европейските служби при идентифицирането на палестинците, отговорни за планирането и извършването на нападението в Мюнхен. Това е било важно за Мосад, тъй като всяка операция по елиминиране е трябвало да бъде обоснована пред министър‑председателя Голда Меир, а самото участието на даден палестинец в Мюнхен автоматично е било основание за включването му в списъка за ликвидиране.

Второ, Мосад е получавал ценна информация за местонахождението и придвижването на палестинските заподозрени, някои от които вече са били в списъка му. Европейските партньори са помагали тези лица да бъдат локализирани, без първоначално да знаят, че впоследствие те ще бъдат убити. Така Израел е получавал помощ при планирането и организирането на операциите. С други думи, европейските разузнавателни служби са подпомагали подготвителната работа по проследяването на предполагаемите терористи, включени в израелския списък за ликвидиране.

Трето, и най‑важното: след всяко убийство в Европа съответните разузнавателни служби са докладвали на „Бернският клуб“ за случая, споделяли са подробни полицейски доклади и редовно са предоставяли актуална информация за текущите криминални разследвания. Така Мосад е получавал много ясни индикации дали европейските власти подозират, че Израел може да стои зад убийствата. Това е било и форма на стратегически сигнал към Мосад: продължавайки да го информират, европейските служби са показвали, че няма да задълбават в разследванията, намеквайки по този начин, че ще позволят на Израел да продължи тайните си операции на европейска територия.

Дори без да ги одобряват изрично, европейските правителства негласно са толерирали тази серия от убийства, извършвани от Мосад по улиците на Европа.

След задълбоченото ви изследване на операцията смятате ли, че убийствата постигат стратегическите си цели, или вместо да решат проблема, всъщност допринасят за дългосрочната нестабилност?

В заключенията си действително разглеждам този въпрос и анализирам доколко операцията е постигнала своите оперативни, тактически и стратегически цели. На чисто оперативно и организационно ниво – поне до провала в Лилехамер – операция „Божият гняв“ е била категоричен успех. Мосад успява да организира чисти ликвидации, без да пострадат случайни хора. Агенцията също така не оставя на местопрестъпленията инкриминиращи улики, същевременно изпращайки категорично послание към поддръжниците на палестинските терористични групи, че всеки, навсякъде по света, може да бъде следващата мишена.

В този смисъл – постига ли операцията средносрочната си цел за възпиране? Несъмнено тя всява страх сред лидерите на палестинските терористични организации и ги принуждава да преминат в нелегалност. Действията на Мосад значително затрудняват организирането и подкрепата на терористични операции в Европа. За някои това е стимул да започнат да се борят още по‑ожесточено срещу Израел, но за мнозина ефектът е именно възпиращ. Освен това, на оперативно ниво, някои от убийствата, които Мосад извършва, директно предотвратяват предстоящи атаки – например ликвидирането на Хаир в Кипър и седмото от поредицата убийства (това в Рим) осуетяват операция, при която терористите буквално са били на път да поставят бомба в офис на „Ел Ал“.

На тактическо ниво една от основните цели на операцията е да прекрати дейността на „Черният септември“ в Европа. И наистина, след края на тайните акции организацията почти напълно се разпада. Но изследователите на палестинската въоръжена борба предупреждават заслугите да не се приписва изцяло на Мосад. Около края на 1973 г., когато операцията започва да забавя темповете си, настъпват вътрешнопалестински промени и напрежение между различните фракции. Появяват се два противоположни възгледа относно международния тероризъм. В края на 1973 и началото на 1974 г. ръководството на Фатах, начело с Ясер Арафат, отхвърля тероризма като тактика, вярвайки, че признание на дипломатическата сцена и подкрепа от различни правителства ще донесат по‑добри резултати.

За „Черният септември“ това означава, че централното палестинско ръководство – включително Фатах – постепенно започва да оттегля подкрепата си.

В същото време операция „Божият гняв“ определено изиграва роля, тъй като значително затруднява дейността на палестинските бойци в Европа и лидерите им са били принудени да живеят в постоянен страх за живота си. Може да се заключи, че краят на „Черния септември“ е резултат от комбинация от фактори: промените в палестинската тактика, намаляващата обществена подкрепа, както и елиминирането от Мосад на оперативни кадри от ръководството на организацията в Европа и Близкия изток.

Картината обаче изглежда различно в дългосрочен стратегически аспект, ако разгледаме какво място заема операцията в историята на арабско‑израелския конфликт. Някои изследователи на Мосад твърдят, че операцията поглъща твърде много ресурси за нещо, което в крайна сметка прилича повече на отмъщение, отколкото на стратегическа кампания. Пари и експертен потенциал са били отклонявани от други приоритетни задачи, включително събирането на разузнавателна информация за съседни държави. Някои автори смятат, че операцията е отклонила вниманието от реалните военни заплахи – Египет и Сирия. Именно по времето, когато тя е в ход, тези държави планират войната от Йом Кипур, която заварва израелските служби наистина неподготвени. Може да се твърди, че Израел влага твърде много ресурси в ликвидирането на терористи, когато вниманието му е трябвало да бъде насочено към съседните армии, които през 1973 г. планират и извършват реални военни атаки, далеч по‑опасни от тези на „Черният септември“.

Друг непредвиден негативен ефект е, че операцията създава у Мосад свръхувереност и опасно чувство за непобедимост. Те водят до необмислени действия в оперативното планиране, завършвайки катастрофално с аферата „Лилехамер“. Международният скандал нанася сериозни щети върху морала, публичния образ и глобалната репутация на агенцията.

В дългосрочен план, разглеждайки палестинската въоръжена борба, операция „Божият гняв“ има сравнително ограничен ефект. Тайните убийства на Мосад не изкореняват палестинския тероризъм в Европа или където и да е другаде. Макар „Черният септември“ да изчезва, през следващите десетилетия палестинският тероризъм се появява отново в различни форми – например през 80‑те години групировката на Абу Нидал е особено активна в Европа.

В обобщение: „Божият гняв“ постига краткосрочните си оперативни и тактически цели, но стратегически не решава по‑дълбоките проблеми и по никакъв начин не приближава Израел до мир.

В хода на вашето изследване попаднахте ли на информация, която не можехте да публикувате – заради правни и етични причини, или такива, свързани със сигурността? И колко време ще е необходимо, преди подобни материали да могат да бъдат разкрити?

Не, нищо от това. Бях изключително щастлива, че получих неограничен, безпрецедентен и нецензуриран достъп до всички архивни материали – нещо наистина рядко срещано.

Мосад често е описван като служба с уникални дързост и прецизност в действията си. Коя според вас е основната стратегическа доктрина, която наистина го отличава от другите разузнавателни служби?

Не виждам конкретна такава, но забелязвам разлика в способностите му при офанзивното и дефанзивното разузнаване. Мосад е изключително силен в офанзивната си дейност: той владее до съвършенство прецизните удари, ликвидациите и сложните тайни операции, понякога планирани с десетилетия.

Това обаче рязко контрастира с някои ключови грешки в преценяването на противниците му. Например Мосад драстично подцени заплахата, която Хамас представляваше през 2023 г. – както по отношение на намеренията, така и на способността му да извърши атаката на 7 октомври.

Мосад е много силен в офанзивните тайни операции, но по‑слаб в анализа на противниците си и в организирането на адекватни защитни мерки.

Мосад е известен с редица легендарни операции – от залавянето на Адолф Айхман до саботажа на иранската ядрена програма. Коя от тях според вас изпъква като най‑сложна по отношение на планиране, риск и геополитически последици – и какво я прави особено предизвикателна за изследване от гледна точка на историка?

Тайните операции са една от най‑трудните теми за изследване. Изключителната секретност, необходима за успеха на подобни действия, означава, че извън рамките на самата разузнавателна служба, не бива да бъде предоставяна почти никаква информация – понякога само хората в непосредствения оперативен екип за дадена задача знаят подробностите.

Затова източниците, на които попаднах, пишейки книгата, са огромно изключение: те разкриват както получаваната информация, така и методите, които Мосад е използвал при ликвидирането на мишените си. Това са едни от най‑строго пазените тайни в света, а книгата се основава на хиляди документи, идващи директно от Мосад и агенциите, участващи в канала „Киловат“.

Интервю на Владимир Цанков