
Когато за първи път предложихте Мрежата, представяхте ли си, че тя ще стане толкова мощна социална и политическа сила? „Политическа“ е може би силна дума, но в кой момент ви изненада въздействието, което Мрежата има върху хората?
Нарасна много бързо. Беше експоненциален растеж с коефициент 10 през първата година, с коефициент 10 през следващата година, и с коефициент 10 през следващата година. Така че в известен смисъл нямаше конкретен момент, в който да кажете, че Мрежата избухна.
В продължение на няколко години нарастваше експоненциално и след това стана голяма почти колкото света. Сякаш през 2016 г., по време на референдума за Брекзит и избирането на Тръмп, имаше хора, за които се смяташе, че може да са били повлияни от Мрежата, манипулирани от нея, което говореше за някаква зловеща роля в тези избори. Това беше признак.
Като се има предвид моралната еволюция на интернет, кои според вас са най-значимите етични предизвикателства, пред които сме изправени в момента, и къде според вас е сблъсъкът между „грешно“ и „правилно“ в днешния дигитален свят?
Има много добри неща като Уикипедия и GitHub – неща, които позволяват на хората да използват Мрежата, за да си сътрудничат и т.н. Но това, което не наред, е дигиталният суверенитет, който нямаме. Нямаме контрол върху данните си. Отделните хора нямат суверенитет, нямат способността да си сътрудничат, да бъдат креативни и да работят с други хора. Така че дигиталният суверенитет е това, което ни липсва.

Често сте говорили за Мрежата като обществено благо и тя е такова. Как могат правителствата, компаниите и отделните хора да балансират иновациите с отговорността да защитят това обществено благо?
Правителствата, компаниите и отделните хора имат задължението да гарантират, че Мрежата е такава, каквато искаме. Фондацията „Уеб“ създаде нещо, наречено „Контакт за мрежата“, което припознава това. Правителствата трябва да поддържат интернет работещ, а компаниите трябва да таксуват услугата разумно.
В крайна сметка опираме до девет неща. Три са за правителствата, три за компаниите и три за отделните лица. Например хората трябва да уважават другите хора, да проверяват, за да публикуват коректни неща.
В по-личен план, има ли някакви места, които обичате да посещавате? Споменавате някои от тях в книгата. Беше ми много интересно да ги узная. Има ли някакви конкретни места, които обичате да посещавате, за да се откъснете от света и да се насладите; може би на пейзажи от Уелс или градове, обградени от реки? Какво ви привлича в тези среди?
Предполагам, че общата черта е водата. Представям си малко езерце. Да имаш езерце наблизо, река, поток, течащ до вратата ти, такива неща. Има общи мотиви – да си на вода или във вода, да можеш да плуваш във вода, да си до канадско езеро. Така че общата тема е водата.
Какъв съвет бихте дали на младите новатори, които се опитват да създадат нещо наистина автентично и оригинално в свят, пренаситен с идеи и творения?
Е, може да ви се струва наситен с идеи, но не е наситен. Има място за още много идеи. Така че един млад човек би трябвало да забележи идеята.
Трябва да подхранваш идеята. Трябва да я цениш, да я приложиш. А когато я прилагаш, мисля че постоянството е наистина важно.
Така че когато не само записвате идеята си, но и я прилагате, не забравяйте, че може да отнеме повече време, отколкото сте си мислили; може да изисква повече усилия, отколкото сте предполагали. Затова постоянството е важно.
Философски погледнато, какво означава за вас „автентично“ или „оригинално“ в дигиталната епоха, където всичко стъпва на нещо вече съществуващо?
Всичко се гради върху всичко. Мрежата се гради върху интернет. Интернет е платформа. Интернет захранва нещата, които са изградени върху него, но не ги ограничава какво да бъдат. Същото е и с Мрежата. Тя захранва нещата, които са изградени върху нея.
Можете да създадете всеки уебсайт, който поискате. Можете да творите. И когато изграждате нещо върху Мрежата, тогава платформите, една над друга, ви дават възможност да го правите. Нещата се надграждат и в този смисъл. Мрежата, изградена върху интернет, не е изцяло „автентична“.
С нарастващата дискусия за изкуствения интелект и технологичната сингулярност, термин, популяризиран от Рей Кърцуайл, мислите ли, че трябва да се тревожим за траекторията на ИИ или да сме оптимисти за неговия потенциал?
Ами, и двете. Ако създадете нещо със силен интелект, ако е по-силен от вашия, тогава трябва да внимавате. Така че съгласен съм с Рей, че малко по малко ИИ ще стане по-голям и следователно в един момент трябва да стане по-умен от нас.
Мисля, че трябва да внимаваме с това. Трябва да намерим начини да го ограничаваме. Мисля, че в общественото пространство трябва да имаме нещо като ЦЕРН, но за изкуствен интелект, където хората заедно да го развиват по много обмислен и внимателен начин.
Като човек, помогнал за оформянето на една от най-трансформиращите технологии в историята, каква отговорност имат технолозите, когато създават инструменти, които могат да предефинират бъдещето на човечеството?
Мисля, че отговорността е огромна. Чувствах тази отговорност, когато създавах неща като консорциума „Уеб“ и фондацията „Уеб“, за да могат хората да се събират и направят Мрежата по-добро място, като се уверят, че тя служи на човечеството. Сега компаниите, собственици на социални медии, имат отговорност да изградят системи, в които хората се чувстват по-добре, а не по-зле. Те носят отговорност за проблемите с психичното здраве на хората в социалните медии.
От антропологична гледна точка, как Световната мрежа ще оформя и ще бъде оформяна от човешката природа и социално поведение?
Преди всичко, Мрежата е платформа. Като такава, сама по себе си Световната мрежа не оформя човешкото поведение. Но социалните медии го правят. Така че, когато изграждате социални медии, когато изграждате нещо като Pinterest, което е съвместен сайт, където хората искат да споделят неща с другите, вие го изграждате по начин, който кара хората да се забавляват. Докато например инстаграм – когато изградиха „Инстаграм“, първо го създадоха като едно доста прочовешко пространство, но по-късно го промениха.
Така че инстаграм вече е нещо, което може да ви донесе проблеми с психичното здраве. Вижте тийнейджърите в инстаграм. Но отчасти това може да се дължи и на начина, по който са променили алгоритмите – за да ви показват все повече и повече красиви хора.
Къде според вас трябва да поставим етичните граници онлайн днес? Къде трябва да са те, за да запазим откритостта, креативността и свободата?
Със сигурност трябва да държим Мрежата отворена. Не я изключвайте. Не цензурирайте интернет.
Различните държави имат различни резултати в това отношение. Така че когато става въпрос за поддържане на отвореността, голяма част зависи от държавите, които имат контрол над интернет. Първоначално, разбира се, те нямаха такъв, защото интернет се свързваше без защитни стени. Но сега има защитни стени между различните държави. Отговорността е те да се намалят.
Интервюто проведе: Стефан Караиванов