Изключително рядко си даваме сметка какво се случва в собствените ни тела

Интервю с проф. Нейтън Лентс, автор на „Несъвършенства в нас. От ненужни кости до дефектни гени“

Книгата ви започва с невероятния епиграф „Ето това е тема, по която знаеш много! – майка ми, когато научи, че пиша книга за недостатъците в човешкото устройство“. Шегата настрана, докато работехте по „Несъвършенства в нас. От ненужни кости до дефектни гени“, имаше ли конкретен недостатък на човешкото тяло – или дори на вашето собствено – за който непрекъснато се сещахте?

Първият, за него научих още в колежа, е дефектният ни ген GULO*, принуждаващ ни да си набавяме витамин C чрез храната, вместо просто да го синтезираме в черния си дроб, както правят повечето животни. Бях напълно шокиран, когато си дадох сметка колко хора са измрели от скорбут, преди някой да добие и най-малката представа какво точно се случва.

А ако се замисли човек, историята става още по-стряскаща – щом скорбутът е смъртоносен, как тази ужасна мутация се запазила, вместо естественият подбор да я заличи? Отговорът е, че по времето на предците ни витамин C е изобилствал в наличната храна (например в цитрусовите плодове), така че изчезналата функция на този ген не е имала особено значение. Но всеки път, когато първобитните хора се опитвали да мигрират далеч от тропическите дъждовни гори, започвали да страдат от скорбут. И всичко – само заради лош късмет преди милиони години!

Кой наш анатомичен „конструктивен недостатък“ има най‑голямо влияние върху ежедневието ни, без обаче да си даваме сметка за него?

Трагичен недостатък, за който доскоро дори не подозирахме, е загубата на ген, кодиращ протеина тета-дефензин. Това е малък протеин, който помага на имунната система на животните да се справя с ретровирусите. Без този протеин ние сме по‑уязвими към този тип вируси, а към тях спада и HIV. Ако нашите предци не бяха загубили въпросния протеин, напълно възможно е пандемията от СПИН изобщо да не се беше случвала.

Много хора твърдят, че нищо, дадено ни от природата, не е излишно – просто още не е дошъл моментът да разкрие истинското си предназначение. Намирате ли нещо достоверно в тази идея?

В някои редки случаи – може би, но в останалите – определено не. Апендиксът е добър пример за рудиментарно образувание, дълго време разглеждано единствено като недостатък, защото понякога се инфектира животозастрашаващо. По-късно научихме, че апендиксът често служи като резервоар за полезни чревни бактерии, важни за възстановяването на флората на дебелото черво след прекарани остри инфекции. Така че той наистина изпълнява важна функция в дадени моменти.

Може би не е напълно справедливо да го наричаме чист недостатък, но имайте предвид, че апендицитът и днес често е смъртоносен, а преди появата на съвременната медицина краят винаги е бил летален. Така че особено хората, получили инфекция на апендикса, е доста трудно да гледат на него по друг начин.

Ако развитието ни продължи още милион години, кои от сегашните ни недостатъци е най‑вероятно да бъдат коригирани от еволюцията – и кои може да се запазят завинаги?

Еволюцията вече не действа по обичайния си начин (чрез естествения подбор) върху човешкия вид – заради развитието на технологиите и медицината, новите начини за производство на храна и т.н. Продължителността на живота ни вече не зависи единствено от доброто функциониране на нашите тела. Продължаваме да еволюираме, но не на базата на естествените процеси на подбор.

Затова и не мисля, че недостатъците ни ще бъдат коригирани от еволюцията, но пък това може да бъде сторено от медицинските технологии, генното инженерство и други подобни методи. Смятам, че в рамките на едно поколение вече ще можем да премахваме вродени генетични заболявания още на ниво зародиш, което означава, че те ще бъдат трайно изкоренени.

Казвате, че телата ни са станали ограничени, защото сме започнали да се справяме с предизвикателства, използвайки мозъците и социализирането си, вместо да разчитаме единствено на физическите си умения. Поглеждайки света днес, вървим ли към деградация? Заседналият начин на живот и нездравословните ни хранителни навици само върхът на айсберга ли са?

Да, напълно обективно можем да заявим, че много от съвременните ни навици са вредни – както за телата, умовете и взаимоотношенията ни, така и за обществото ни като цяло. На този етап те не влияят на нашата генетика, така че още не е късно да се отървем от тях, като започнем да живеем по‑здравословно и да градим по‑устойчиви общества… стига да придобием политическата воля да го сторим. В голямата си част съвременната деградация е напълно обратима – поне засега.

Често споменавате, че сте запленен от начина, по който ДНК носи кода на живота. Разглеждайки структурата му, как бихте определили появата му – като благоприятна, но напълно случайна комбинация от химични фактори, или допускате да има и механизми, които все още не разбираме напълно?

Определено в сферата на молекулярната еволюция късметът играе голяма роля – за да се изградят сложните молекули на живота последователно и стабилно е трябвало да се случат няколко почти невероятни събития, и то в точната последователност. Но пък в необятните първични океани е имало трилиони „епруветки“, в които в продължение на стотици милиони години са се провеждали молекулярни експерименти, така че в крайна сметка нещата са се случили.

Ако вземете чифт зарове, вероятността да хвърлите едно и също число 20 пъти подред е доста малка, нали? Но ако имате право на милиард опита, това рано или късно ще стане. Така се е появил и животът на една безжизнена планета: чрез стотици милиони години на непрестанно химично доизпипване в огромния океан. Дори изключително малко вероятни събития могат да се случат, ако опитвате достатъчно дълго.

Отбелязвате, че сте избрали темата за тази книга, защото вече има предостатъчно други, изтъкващи ефикасността и забележителните способности на човешкото тяло. Коя човешка характеристика еволюцията е създала впечатляващо успешно?

Бих казал, че най‑впечатляващата ни особеност са гените, организиращи развитието на нашата масивна и изключително сложно взаимосвързана мозъчна кора. Разбира се, и много други животни имат мозъци, някои от тях дори с много големи кортикални области. Но нашата е с цяла степен по‑голяма, което пък означава, че е и десетки пъти по‑сложно взаимосвързана.

Само мозъчната ни кора съдържа 10–20 милиарда неврони, а това са около 100 трилиона връзки. Абсолютно удивително е, че такава структура може да бъде изградена с информацията, кодирана в едва няколко хиляди гена.

В крайна сметка кое е по‑удивително – че човешкото тяло работи толкова добре, или че изобщо функционира въпреки всичките си недостатъци? Кой въобще е най‑смайващият факт в дейността на телата ни?

Абсолютно невероятно е как геном от едва 20 000 гена, кодиращи протеини, може да съдържа информацията за нещо толкова сложно като човешкото същество. И всичко в него функционира повече или по‑малко автономно. В книгата си обяснявам какво можем да научим от някои от по‑очевидните ни недостатъци, но и няма как да отречем, че огромна част от процесите в нас протичат толкова гладко, че рядко изобщо осъзнаваме съществуването им. Химията на живота е просто пленителна!

Интервю на Владимир Цанков

*Генът GULO (L‑gulonolactone oxidase) кодира ензима, катализиращ последната стъпка в биосинтеза на витамин C. При човека и висшите примати генът е неактивен (псевдоген), което прави синтеза на витамин C невъзможен и налага приемането му чрез храната.