Има много начини, по които бихме могли да живеем, а сегашният е най-лошият

Интервю с Джордж Монбио, съавтор на „Невидимата доктрина“

Кой е най‑вредният, все още неосъзнат от хората резултат от неолибералната идеология?

Това е разочарованието от политическите ценности, до което неолиберализмът доведе. Когато хората решат, че демокрацията не може да подобри живота им, защото властта вече е предадена в ръцете на нещо, наричано „пазар“ (а в действителност – просто много богати хора), те започват да гледат на политическата система като на свой враг. Тогава и стават уязвими за песните на сирените от крайната десница, която твърди, че громи елита, но в действителност са милионери, които работят за милиардери.

Коя обществена представа или нагласа са най‑умело манипулирани от неолибералното мислене?

Това е идеята, че конкуренцията е – и трябва да бъде – главният аспект, определящ живота ни. Ние сме най‑социалните и кооперативни от всички бозайници (с изключение може би на голата къртица), но са ни убедили, че животът ни е война „всеки срещу всеки“, в която някои трябва да побеждават, а други – да губят. Но не е задължително да бъде така; много човешки общества са организирани по съвсем различен начин.

Ако неолиберализмът е „невидим“, кой механизъм го държи скрит за очите ни?

Поддръжниците на неолиберализма умело го представят не като философия или идеология, а просто като описание на това „как стоят нещата“. Внушават ни, че общество, изградено върху чистата конкуренция, при която всеки се стреми единствено да извлече максимума от позицията си, е нещо нормално и естествено. И че това трябва да бъде насърчавано с всички възможни средства – включително чрез премахване на данъци, регулации, протести, синдикати, дори на самата демокрация – защото всички те пречат на установяването на „естествена“ йерархия от победители и губещи.

В действителност има много начини, по които бихме могли да живеем, много начини, по които можем да се организираме; този е един от най‑лошите. 

Разкри ли пандемията от КОВИД‑19 слабостите на неолибералните системи, или всъщност ги укрепи, като утвърди индивидуализма, макар и наложен от извънредни обстоятелства?

В почти всяка страна, в която бяха проведени проучвания, реакцията спрямо пандемията беше изключително показателна: всички искаха животът след нея да бъде различен. Хората не желаеха да се върнат към предишния ред, а копнееха за по‑човеколюбиво, по‑екологично и по-ориентирано към сътрудничество общество. Но правителствата ни върнаха насила към старите порядки. Това беше много ясен знак, че става дума за идеология, налагана отгоре надолу, която не отразява обществените желания.

Показват ли войните, които се водят в момента, крехкостта на неолибералната глобализация, или всъщност я укрепват чрез нарастващо обществено одобрение на политики на икономии и лишения; на все по-големи разходи за въоръжаване?

Войните са мощен инструмент за отклоняване на вниманието от политическите и икономическите ни проблеми. В някои случаи сякаш биват започвани именно с тази цел. Ако правителствата успеят в опита си да ни убедят, че противниците ни са не богатите и преялите с власт, а бедните или неравнопоставените (като имигранти, бежанци, цветнокожи, хомосексуални, хора с увреждания...), или пък направо повярваме, че врагът е друга държава, ще бъдем накарани да забравим какво всъщност можем да променим, за да направим живота си по-добър.

Войните помагат на капитала да си осигури достъп или дори пълен монопол върху ресурсите – главна цел в дневния ред на неолиберализма.

Има ли държави, все още незасегнати от влиянието на неолиберализма, или той вече дотолкова контролира света ни, че това е невъзможно?

Има огнища на съпротива, обикновено на провинциално или местно ниво. Но повечето правителства са вкарани в „правата линия“ от инструментите на институции като МВФ, а в някои случаи – чрез преврати и покушения. С право може да се каже, че неолиберализмът вече е световен хегемон. Ето защо гражданските движения са толкова важни: те могат да принудят все още колебаещите се правителства да променят ситуацията.

Ще видим ли някога отново наистина алтруистични инициативи – като ранните амбиции за изследване на Космоса, – или всяко по-голямо съвременно начинание вече неизбежно е оформено от доминиращата неолиберална идеология?

Мисля, че тук можем да посочим контраста между Монреалския протокол за защита на озоновия слой, договорен по-рано през неолибералната епоха, преди доктрината да стане напълно хегемонна, и сегашните обречени в зародиш усилия за насочване на внимание към климатичните промени. Неолиберализмът позволи на корпорациите и олигархиите да диктуват дневния ред на правителствата, а в него не фигурира отказът от изкопаемите горива.

Интервю на Владимир Цанков