Технологичната стабилност на цивилизацията ни вече е почти изцяло в ръцете на Китай

Интервю с Хуан Мануел Чомон, автор на „Епохата на редкоземните метали“

В дългосрочен план кой е основният стратегически риск в световната система за добив и снабдяване с редкоземни елементи и защо?

Според мен огромният риск не е единствено фактът, че голям процент от световните редкоземни елементи се добиват от Китай. Истинската опасност се крие в това, че страната постепенно успя да овладее почти цялата верига за доставки: добив, сепарация, рафиниране, производството на метали и – във все по-нарастваща степен – финалното производство на високотехнологични продукти и внедряването на нови патенти. Именно тук е основната уязвимост на останалия свят. Както обяснявам в „Епохата на редкоземните метали“, Китай стана не просто в поредния производител, а самия неврологичен център на тази индустрия.

Съвременните общества са склонни да приемат технологиите за виртуални, нематериални, близки почти до магията. В действителност дигиталната ни цивилизация се крепи на крехка физическа основа, разчитаща на метали от критично значение. Редкоземните елементи са Светият граал на технологичното ни общество. Без тях сателитите, радарите, електрическите двигатели, оптичните влакна, модерните медицински технологии и най-новите оръжейни системи ще се сринат. Затова този стратегически риск касае цялата система: всяко нарушение във веригата за доставки няма да засегне единствено отделни индустрии, а самата технологична цялост на държавите.

Ако достъпът до елементите с критично значение бъде драстично ограничен, кои съвременни технологии биха изчезнали първи и с колко години би се върнала назад световната технологична мощ?

Първите технологии, които биха пострадали, са онези, зависещи най‑много от постоянните магнити, миниатюризацията и високотехнологичните електронни системи. Електрическите автомобили, вятърните турбини, модерните комуникационни системи, оръжията с прецизно насочване, сателитите и голяма част от потребителската електроника ще бъдат засегнати много бързо от парализата на производствените мощности. Съвременните вериги за доставки работят с ограничени складови наличности, така че ефектите няма да се проявят чак след години, а само след месеци.

Но истинската опасност няма да е в изчезването на луксозните технологии, а в каскадния ефект върху системите, поддържащи съвременната цивилизация: енергийното разпределение, телекомуникациите, логистиката, болниците, транспортните мрежи и способностите на въоръжените сили. В книгата си твърдя, че ако такова прекъсване в добива и доставките се окаже трайно и мащабно, много части от света постепенно биха започнали да се връщат към технологичното състояние от 70‑те години на ХХ в.– преди редкоземните елементи да бъдат дълбоко интегрирани в ежедневната ни технологична среда.

Това, което ме тревожи най‑много, е, че редица общества подценяват доколко тези материали влияят на всеки аспект от нашия живот. Редкоземните елементи заеха ключова роля за съществуването на цивилизацията ни без много шум. Те са навсякъде, но почти никой не ги забелязва.

Твърдите, че Китай е едновременно и икономически, и геополитически лидер в сферата на редкоземните елементи. Смятате ли, че доминацията му е резултат от целенасочена стратегия, исторически обстоятелства – или комбинация от двете?

Определено е комбинация и от двете, макар че с течение на времето станахме свидетели на целенасочена дългосрочна стратегия. Първоначално Китай се възползва от благоприятните си геоложки дадености, по‑малкото ограничения, касаещи опазването на околната среда, както и по‑евтината работна ръка. Западните държави постепенно изоставиха най‑замърсяващите природата и стратегически неудобни звена от веригите на доставки, често в преследване на краткосрочна икономическа ефективност.

Но Китай не получи лидерството си само по наследство. Той защити, разшири и целенасочено направи позицията си инструмент за стратегическо влияние. Пекин разбра по‑рано от останалите, че редкоземните елементи са не просто суровини, а средства за постигане на технологичен суверенитет и лост за геополитическо влияние. Известната фраза на Дън Сяопин „Близкият изток има петрол, а Китай има редкоземни елементи“ всъщност издаваше дълбоката стратегическа визия на страната.

Докато голяма част от Запада приемаше глобализацията като необратима, Китай подходи към редкоземните елементи стратегически, фокусирайки се върху ключовата роля на държавата. Той инвестира търпеливо във всички звена по индустриалната верига, докато останалите държави изнасяха производствата си в трети страни. И днес резултатът наподобява това, което в книгата си наричам „стратегическо овладяване на веригата за доставки“.

Коя съвременна технология е най‑подценена по отношение на зависимостта си от редкоземните елементи?

Смятам, че особено подценявана е уязвимостта на сателитите и невидимата инфраструктура в основата на модерните комуникации. Повечето хора първо биха се сетили за смартфоните или електрическите автомобили, но малцина осъзнават колко зависими са навигационните системи, времевата синхронизация, военните комуникации и енергийните мрежи от технологиите, работещи с редкоземни елементи.

Често се подценява и уязвимостта на съвременните отбранителни технологии. Боеприпасите с прецизно насочване, радарните системи, средствата за радио-електронна война, дроновете и поддръжката на самолетите – всички те до голяма степен зависят от тези материали.

В много отношения за съвременните технологии редкоземните елементи са онова, което беше петролът във войните за ресурси през миналия век. Разликата е, че зависимостта от редкоземните елементи е по‑трудно доловима за обществото, защото използваните количества са относително малки, макар стратегическото им значение да е огромно.

Много анализатори твърдят, че Тръмп постави като основен акцент в американската външна политика именно достъпа до стратегически ресурси, включително тези на Украйна, която е със значителни залежи на редкоземни елементи и минерали от критично значение. До каква степен това реално определя ангажиментите на САЩ към тази страна и какъв фактор би било в по‑нататъшните геополитически съревнования? Как нуждите от редкоземни елементи променят военните стратегии и доктрините за национална сигурност?

Природните ресурси винаги са оформяли геополитиката, макар правителствата да избягват да заявяват това открито. Редкоземните елементи и критичните минерали все повече влияят върху стратегическото планиране, защото са незаменими в модерната индустрия, технологиите за енергийния преход и военните системи. Украйна има значителни залежи на критични минерали, включително графит, литий, титан и потенциал за добив на редкоземни елементи, което неизбежно увеличава стратегическото ѝ значение в дългосрочен план.

Да сведем войната в Украйна единствено до борбата за контрол върху редкоземни елементи не би било коректно – такова обяснение би било твърде опростено и неточно, защото конфликтът там е преди всичко геополитически, исторически и свързан с националните сигурности. Но конкуренцията за ресурси винаги е била част от по‑широката стратегическа среда, в която действат големите сили. Държавите все по‑ясно осъзнават, че бъдещата военна мощ ще зависи не само от войниците и оръжията, но и от устойчивостта на индустриите и подсигуряване на достъпа до материали от критично значение.

В „Епохата на редкоземните метали“ ги сравнявам със стратегическите ресурси от предишни епохи, като петрола или подправките, които са променяли съотношението между световните сили и често са предизвикали конфликти. Днес виждаме началото на подобна трансформация. Зависимостта от редкоземните елементи вече оказва влиянието си върху военното планиране, индустриалните политики, управлението на стратегическите запаси и самата структура на различните съюзи. Съвременните военни доктрини все по‑често включват сигурността на веригите за доставка като ключов елемент от националната сигурност.

Ако внезапна геополитическа криза прекъсне достъпа до редкоземни елементи от някой от основните износители, кой ще е първият удар върху световната икономика и кои сектори ще бъдат засегнати най‑силно?

Вероятно няма да последва незабавен срив, а по‑скоро паника сред индустриалните вериги за доставка. Правителствата и корпорациите ще започнат бързо да трупат стратегически материали, цените ще се изстрелят нагоре, а производителите, зависещи от логистиката тип „точно навреме“*, биха се сблъскали със сериозни сътресения.

Първоначално най‑силно засегнати вероятно ще бъдат електрическите автомобили, технологиите за възобновяема енергия, полупроводниците, авиационната и отбранителната индустрия. Но с течение на времето проблемите ще се разпространят и към телекомуникациите, медицинското оборудване и енергийната инфраструктура.

Ключовата опасност, която редкоземните елементи крият, е че недостигът им предизвиква верижни сривове. Един липсващ микрочип може да възпрепятства производството на автомобил. Но липсващ магнит може да спре производството в цели индустриални системи. По време на пандемията от Ковид-19 светът разбра колко крехка всъщност е глобализацията, а нуждата от редкоземни елементи може да разкрие слабостите ѝ в още по‑голяма степен.

Много правителства насърчават рециклирането на редкоземни материали като възможно решение. Според вашите изследвания това реалистичен подход ли е, или потенциалът му е надценен?

Рециклирането е необходимо, но ефектът му в краткосрочен план често се надценява. Проблемът е структурно обусловен. Редкоземните материали като цяло са разпръснати в много малки количества сред милиони електронни устройства, което прави събирането, разделянето и извличането им технически трудно и икономически скъпо.

Рециклирането със сигурност ще стане част от решението, особено когато обемът на технологични продукти в края на жизнения си цикъл нарасне. Но то не може толкова бързо да замени добива и рафинирането на първичните суровини. Очакваният ръст в търсенето на стратегически технологии е просто твърде голям. Дори оптимистичните сценарии, които разчитат на рециклирането, отчитат значителни бъдещи дефицити в доставките.

С други думи, рециклирането може да намали уязвимостта ни, но не и напълно да елиминира геополитическият и индустриален проблем, който е зависимостта ни от редкоземните елементи. Много правителства представят рециклирането като почти магическо решение, просто защото звучи примамливо от екологична гледна точка. Но за съжаление, реалностите във физиката, химията и индустрията са доста по‑малко оптимистични.

Добивът на редкоземни елементи е печално известен със своите токсични въздействия. Кой е най-вероятният сценарий за екологична катастрофа при твърде ускорени добиви в региони със слаб контрол?

Най‑голямата опасност вероятно са не отделните инциденти, а постепенното разрушаване на цели водни и екосистеми заради недостатъчния контрол върху химическите процедури. Добивът и сепарацията на редкоземни елементи изискват огромни количества киселини, разтворители и вода. Ако стандартите за опазване на околната среда не са на ниво, резултатът може да бъде дългосрочно замърсяване на реки, земеделски земи и подпочвени води.

Друг особено сериозен проблем е съдържанието на радиоактивни елементи като торий в някои редкоземни руди. Управлението на отпадъчните материали става все по-голям проблем в страните, при които липсват стабилно управление или спазване на екологичните стандарти.

В енергийния преход пък се крие и едно опасно противоречие: обществата искат „зелени технологии“, но често предпочитат да не си дават сметка за екологичния аспект от добива на материалите, които правят тези технологии възможни. В много отношения съвременната цивилизация изнася в трети страни не само добива си, но и замърсяването, което той води със себе си.

Ако трябва да очертаете един оптимистичен и един песимистичен сценарий за света в епохата на редкоземните елементи през следващите 20 години, кои са те?

В оптимистичния сценарий човечеството най‑после ще осъзнае ограничеността на стратегическите ресурси и ще разбере, че сегашният модел на неограничено технологично развитие, базирано на ограничен краен сбор материали, е неустойчив. В подобен сценарий водещите сили постепенно биха се отдръпнали от чисто конкурентните подходи и биха се насочили към съвместно управление на критичните ресурси с международни институции и стратегически споразумения.

Това би изисквало и дълбока промяна на световния енергиен модел. Според мен един от възможните пътища включва преориентиране към ядрената енергия, включително разработването на технологии на основата на тория – те могат да намалят огромния натиск, който енергийният преход оказва в момента върху веригите за доставки на критични елементи. Успоредно с това технологичните иновации, рециклирането, изследванията върху заместващи материали и по‑рационалното и справедливо използване на ресурсите биха могли постепенно да намалят риска от геополитически конфронтации.

Песимистичният сценарий е съвсем различен. Търсенето продължава да расте експоненциално, докато производството и рафинирането не успяват да го догонят. Геополитическото напрежение се засилва; веригите за доставки се фрагментират и големите световни сили все по‑активно използват достъпа до стратегически материали като инструмент за натиск. При такива условия редкоземните елементи могат да станат това, което петролът беше през XX век: основен двигател на противопоставянето, принудата и избухването на прокси конфликти.

В книгата си описвам редкоземните елементи като Светия граал на технологичната епоха. Ключовият въпрос за идните десетилетия е дали човечеството ще се научи да борави с него в сътрудничество, или войните за ресурси, познати от историята, ще продължат да се повтарят, но този път с нов – технологичен – облик.

Интервю на Владимир Цанков

*Логистиката „точно навреме“ (Just-in-Time или JIT) е стратегия за управление на запасите, при която суровините и компонентите се доставят точно в момента, когато са нужни за производството, без да се налага скъпо струващо складиране.