Тръмп успя да овладее до съвършенство стратегията на икономическия килър

Как човек събира смелост да заговори публично за нещата, които описвате в книгата си, знаейки нищожната цена на човешкия живот на фона на схеми за манипулирането на цели държави и пренасочването на потоци от трилиони долари?

Мотивира ме разбирането, че дъщеря ми и моят внук ще наследят света, в оформянето на който участвам и аз. С готовност бих рискувал живота си за техния, за тяхното бъдеще.

Освен това родителите ми възпитаха у мен дълбоко уважение към смелостта на моите прадеди, участвали в Американската революция през XVIII в. и имали силата да отстояват това, в което са вярвали. Бях научен, че смелостта да се бориш за убежденията си е основната предпоставка да бъдеш добър човек, гражданин и родител.

Кой беше повратният момент, накарал ви да се оттеглите и да разобличите тайните схеми, в които сте участвал, въпреки всички рискове? Смъртта на панамския лидер Омар Торихос ли изигра решителната роля?

Когато Омар загина, аз вече бях взел своето решение. Въпреки това нещата, които ми каза – че лъжат мен, а аз самият залъгвам себе си и останалите за ползите от нещата, които върша – имаха ключово значение за преосмислянето на всичко.

Същинският повратен момент настъпи, докато бях на почивка с една ветроходна лодка на Вирджинските острови. Един следобед закотвих лодката в малък залив край остров Сейнт Джон и слязох на брега. Изкачих се по един хълм до руините на стара захарна плантация, седнах и се загледах към Карибско море. Слънцето залязваше, бях обграден от красиви цъфтящи бугенвилии, израснали сред руините на плантацията. Истинска идилия.

И в един момент осъзнах, че тази плантация е била построена върху костите на хиляди роби, а континентът –на милиони. Осъзнах и че аз самият съм робовладелец: поробвах хората чрез дългове. Тогава взех решението да спра и използвайки всичко, което знам, да се опитам да променя нещо.

Върнах се в централата ни в Бостън, Масачусетс, влязох в кабинета на директора на компанията и заявих, че напускам.

Кой от случаите, добре описани в книгата ви, може да послужи като най‑ярък и безпощаден пример за механизма на дълговата задлъжнялост, ефекта от който многократно сте наблюдавал?

Трудно е да се избере само един. Има определени разлики между отделните случаи, но във всеки един от тях действаха четирите стълба от стратегията на икономическия килър, които описвам и в предстоящата си книга „Изкуството на кражбата: Тръмп и президентството на икономическият килър“: страхът, дългът, опасенията от недостиг и принципът „разделяй и владей“.

Индонезия вероятно е най‑краткият и точен пример за това как използвах всички тях.

Страх: Наблягах на страха, че тъй като северновиетнамците са на път да спечелят войната, скоро и останалите страни от Югоизточна Азия, включително Индонезия, ще започнат да падат под влиянието на комунизма като плочки от домино.

Дълг: Убедих Индонезия, че за да се защити от комунистическата инвазия и да се измъкне от дълбоката си бедност трябва да вземе огромни заеми, обезпечавайки ги със своите петролни залежи. На теория щяхме да влагаме заемите в развитието на електропреносната мрежа и индустриалната база, но в крайна сметка Индонезия остана с дълг, който не можеше да изплати. Бяхме я уловили в дълговия капан – можехме да диктуваме до голяма степен политиката ѝ, да взимаме петрола ѝ на безценица и си осигурихме подкрепата на страната както в ООН, така и на много други места.

Опасенията от недостиг: Беше ми много лесно да изтъквам на индонезийското правителство, че страната е бедна, с лошо образование и здравеопазване; с недостатъчно храна, жилища и всичко друго, което ви хрумне, без което няма благоденствие. Те се нуждаеха от заемите и технологиите ни, за да се измъкнат от крайната си бедност.

Разделяй и владей: Наблягах на опасностите, идващи от съседите им, на приближаващата „червена вълна на комунизма, която се спуска от Виетнам“, както и на комунистическите милиции и терористични организации, все по‑разпространяващи се из цяла Югоизточна Азия.

Кое е най‑силното оръжие на икономическия килър – и какво прави мишените му толкова уязвими за него?

Най‑силното оръжие е комбинацията на тези четири стълба от стратегията на икономическия килър. Макар да работят отделно, те действат и заедно, за да поддържат цялостната стратегия.

Пистолетът е добър пример. Той се нуждае от муниции, спусков механизъм, здрава рама и накрая – човек, който да го използва. Това са отделни елементи, но всеки един от тях е част от цялостната стратегия.

Разказвате за чакалите – ЦРУ и други агенции, които се намесват със заплахи, подкупи или организират преврати, в случай че икономическият килър не успее да се справи с някой чуждестранен лидер. А ако и чакалите се провалят, то тогава военната интервенция става почти неизбежна. Има ли въобще шанс за спасение една държава, станала веднъж мишена за корпоратокрацията, която описвате?

Вярвам, че най‑големият шанс за спасение е чрез единство – участие в съюзи както със съседни държави, така и с такива от целия свят. Както колониите побеждават Англия по време на Американската революция и както Европа и Америка спират Хитлер.

Публично съм заявявал, че африканските и латиноамериканските държави трябва да се обединят в искането си техните ресурси да бъдат използвани за благото и на собствените им народи, освен за това на останалия свят.

За пример – Африка разполага с редки минерали и други ресурси, необходими за развитието на високотехнологичните индустрии, но повечето африкански държави нямат технологиите за добив. Затова когато подписват договори за технологична помощ, те трябва да настояват и за получаването на част от добавената стойност на тези ресурси. Вместо просто да добиват литий, да поставят условието той да бъде преработван в собствената им страна и на място да се използва за производство на батерии и други продукти.

Стратегията на икономическия килър е да противопоставя отделните африкански държави една на друга. Най‑добрата им защита ще е осъзнаването, че трябва да се обединят и да отправят подобни искания заедно. Светът се нуждае от техните ресурси, а африканските държави пък се нуждаят от технологиите на другите страни. Ресурсите трябва да се използват, за да избавят народите от бедност и да помагат за развитието им, а единственият начин това да се случи с африкански държави е да се подкрепят взаимно.

Съюзите трудно се побеждават, докато конкуриращите се страни могат лесно да бъдат подкупвани, манипулирани и подчинявани една по една.

Като човек, разбиращ механизмите в дълбочина, един икономически килър би трябвало лесно да разпознава схемите, които вече са в ход. Къде ги виждате днес? В усилията за отстраняването на Николас Мадуро във Венецуела – и последващото му отвеждане в САЩ? В стремежа на Щатите да си осигурят достъп до редкоземните елементи и критичните минерали на Украйна?

Венецуела и Украйна са добри примери. Същото важи и за войната с Иран, конфликта между Израел и Палестина; за постоянните опити на САЩ да прехвърлят вината за собствените си проблеми на някой друг, както и много други примери, които давам в предстоящата си книга.

Един пример: администрацията на Тръмп обвинява за проблемите си мигрантите, медиите, природозащитниците, здравните експерти, демократите и кой ли още не… Само и само за да не се обърне внимание на истинските проблеми на системата, а те идват от разрастващата се олигархия.

Както описвам в „Изкуството на кражбата“, Тръмп е овладял до съвършенство стратегията на икономическия килър – да убеждаваш хората, че трябва да се фокусират върху симптомите, а не върху самата болест.

Познавали сте се с Греъм Грийн. Романът му „Тихият американец“ често е определян като пророчески за американската външна политика. Какво обаче дори той не успя да предвиди за света, в който живеем днес?

Мисля, че не успя да предвиди контрола, който един президент може да добие върху останалите власти. Конституцията на САЩ разписва баланс между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Тръмп доказа, че този баланс може лесно се манипулира.

Как гледате на страните от Източна Европа днес, включително и нашата – все още ли сме потенциални цели, или членството в ЕС осигурява известна степен на защита? Имате ли лични наблюдения върху интересите към този регион след разпадането на Съветския съюз?

Стълбът „разделяй и владей“ действа много активно в Европа днес. Тръмп задвижи механизми, които могат да доведат до края на НАТО и ЕС в познатия им вид. Заплахата му да нахлуе в Гренландия породи сериозни тревоги, че НАТО може да бъде принудено да предприеме действия срещу Съединените щати.

Всъщност никога не съм действал като икономически килър в Европа, затова и нямам лични наблюдения. Но мога да кажа, че действията на Тръмп по изтеглянето на САЩ от редица споразумения, включително Парижкото за климата, отслабиха някога смятаната за силна и успешна връзка между Съединените щати и повечето европейски държави. А това работи само в полза на Русия и Китай.

Интервю на Владимир Цанков