Големият въпрос е не „какво“ и „колко“, а „защо“ ядем!
Интервю с д-р Джейсън Фънг, автор на „Код глад.
Стратегии за справяне с преяждането и затлъстяването“
Разграничавате „физически“, „емоционален“ и „социален“ глад. Загубил ли е съвременният човек способността да ги разпознава или проблемът е, че живеем в среда, постоянно заглушаваща естествените сигнали на тялото ни? Как да си възвърнем способността да се вслушваме отново в тях?
Различните видове глад обикновено се усещат по много сходен начин, но причините зад тях са различни. Можем да разпознаем разликите едва когато знаем какво да търсим. Макар научната литература вече да прави разграничение между различните видове глад, темата все още не е достатъчно широко застъпена в по-масовите издания.
Започнем ли да различаваме нюансите на отделните видове глад, можем да изберем и подхода си, тъй като всъщност в основата им стоят различни проблеми. Способността си да се вслушваме в сигналите от тялото ни ще възстановим, когато най-напред се научим да ги разбираме.
Например – може да се чувстваме гладни, но дали това се дължи на физически (хомеостатичен), емоционален (хедоничен) или социален (обусловен) глад? И трите вида се усещат сходно, но простичък въпрос като „Защо ям в момента?“ често е достатъчен, за да ни помогне да направим разликата.
Дали се храним, за да задоволим физическа нужда на организма, за да се почувстваме по-добре емоционално, или просто по навик? И трите отговора могат да са възможни. Но познаването на различните видове глад е първата и най-важна стъпка, определяща подхода ни спрямо всеки един от тях.
Когато искаме да отслабнем, обикновено се питаме колко и какво, но не и защо ядем (особено когато го вършим, без да сме гладни). Какво ви накара да насочите задълбочено вниманието си към този на пръв поглед простичък, но всъщност фундаментален въпрос в новата си книга?
Истински се интересувам първопричините на нещата. Често приемаме, че пълнеем, защото ядем „твърде много“. Но не това е въпросът, който ме вълнува. Аз искам да знам защо ядем „твърде много“. Каква е причината? И отговорът може да е подвеждащо лесен.
Ядем, когато сме гладни, и спираме да ядем, щом се заситим. Следователно ако проблемът е в „преяждането“, първопричината трябва да е в „прекомерния глад“. Но какво го е породило на първо място? Не отговорим ли на този въпрос, няма как наистина да се справим с проблема с преяждането.
Какво бихте казали на човек, който е отслабвал и напълнявал многократно и вече не вярва нито на диетите, нито на лекарите, нито на собственото си тяло; какво трябва да промени, за да види реален резултат?
Фокусирам се повече върху самото разбиране на проблема със затлъстяването и наднорменото тегло, не толкова върху търсенето на лесни или бързи решения. Опирам се на науката, защото вярвам, че колкото по-добре човек разбира даден проблем, толкова по-успешно може да го реши.
А наддаването на тегло няма как да се разглежда като несвързан с нищо друго проблем: при едни причината може да е хормонална, при други – свързана със съня, при трети проблемът да емоционален, при четвърти да е свързан с прекомерната употреба на ултрапреработени храни, а при пети – постоянното похапване да е станало навик.
Ето защо универсални съвети от типа „яжте по-малко“ обикновено не вършат работа, просто защото не касаят истинската причина за проблема.
Например ако някой изяжда големи количества бърза храна, защото страда от депресия и търси утеха в храната, тогава съветът „яж по-малко“ няма как да е решение – депресията е това, която трябва да лекуваме. В подобни случаи съвети като този са също толкова безполезни, колкото ако повтаряте на човек с алкохолна зависимост „просто пий по-малко“.
Концепцията ви за „термостат на телесните мазнини“ предполага, че организмът активно се стреми да ги държи на определено ниво. Фиксирана биологична стойност ли е то, или по-скоро динамичен диапазон, променящ се с времето? И доколко върху него влияят фактори като възраст и пол?
Да, динамичен диапазон е. Някои хормони повишават нивото на „термостата“, други го понижават. Възрастта и полът влияят върху нивата на хормоните, които пък от своя страна влияят върху телесното тегло. Например спадът на тестостерона при мъжете с напредване на възрастта, както и намаляването на естрогена по време на менопаузата, водят до повишаване на нивото на този „термостат“ и съответно до увеличена склонност към напълняване. Момчетата в тийнейджърска възраст, имащи много високи нива на тестостерон, обикновено са склонни към загуба на тегло за сметка увеличаване на мускулната маса – и то въпреки пословично нездравословния им начин на хранене.
Как бихте адаптирали подхода си към човек, който работи на смени, спи твърде малко, разполага с ограничен бюджет и няма възможност да контролира напълно хранителния си режим? Какви реални резултати можем да постигнем при подобни условия?
Има много фактори, които влияят на теглото ни. Ако работите на смени или страдате от недоспиване, можете да насочите усилията си да повлияете на други аспекти, например на хранителните си навици. Един ограничен бюджет стеснява избора на храни, но винаги могат да се намерят алтернативи – например яйцата и каймата са сравнително евтини източници на белтъчини, а много от зеленчуците са на достъпни цени, стига да са в сезона си. Постенето също не изисква допълнителни средства. Има много, много начини да промените режима и хранителните си навици, без това да натоварва бюджета ви.
Живеем в ерата на лесните решения и празните обещания. Възможно ли е човек да се храни с фастфуд и въпреки това да поддържа форма с помощта на съвременните медикаменти за отслабване? Всички знаем, че подобен начин на живот няма как да е здравословен, но какво точно се случва с организма при подобен сценарий?
Не всяка храна от заведенията за бързо хранене е нездравословна – има немалко варианти, които са съвместими с отслабването. В „Код глад“ се опитвам да обясня многобройните начини, по които можем да повлияем на хормоните, без непременно да сменяме самите храни. Например чрез следене последователността на храненията, приема на устойчиво нишесте, храненето в по-ранните часове на деня, избягване приема единствено на въглехидрати, разходки след храненията и т.н. Медикаментите за отслабване също действат, но те са само едно от многото възможни решения.
В книгата си предлагате 50 практически съвета. Ако трябва да убедите читателите да изпробват само три от тях в продължение на месец, кои бихте избрали?
В книгата има и три „златни правила“, които всъщност обхващат най-важните промени. И на първо място сред тях е намаляването или пълното изключване на ултрапреработените храни от менюто ни, тъй като те оказват изключително негативно влияние върху здравето и телесното ни тегло – и то по безчет начини!
Повечето хора сякаш започват да обръщат внимание на здравето си едва когато то сериозно се влоши. Казвате, че диабетът и затлъстяването са сред основните проблеми на последните десетилетия, но има ли друго сериозно заболяване, което съвременната медицина би могла да ни помогне да предотвратим или контролираме по-ефективно, стига само да му обърнем повече внимание?
Диабетът и затлъстяването са част от по-широка съвкупност от рискови фактори и нарушения, известни като метаболитен синдром – един от главните причинители на сърдечносъдови заболявания и рак. Важно е да отбележим, че тези нарушения могат да бъдат обратими, но не с помощта на медикаменти, а единствено чрез промяна в хранителния режим.
Коя е книгата, която бихте искали да сте написал – както в личен, така и в професионален план?
Не се сещам за такава в областите, в които работя. Например ако говорим за затлъстяването, смятам, че книгата ми „Код затлъстяване“ е най-изчерпателният обзор на научните изследвания в областта на отслабването. Същото важи и за „Код диабет“, „Код рак“, както и за най-новата ми книга – „Код глад“. Не мога да се сетя за друго заглавие, разглеждащо тези теми със същата научна прецизност. Но предполагам, че това е същото като с децата – всеки си мисли, че неговите са най-хубави.
Иначе наистина се възхищавам на книгите на Насим Никълъс Талеб – „Черният лебед“, „Антикрехкост“ и „Да заложиш своята кожа“, макар те разглеждат теми, съвсем различни от моята област.
Интервю на Владимир Цанков
Свързани продукти

