Може би сме на прага на най-голямото научно откритие в историята ни!

Интервю с проф. Ави Льоб, автор на „Извънземен“

На 5 юни 2026 г. водещи учени от Програмата за търсене на извънземен разум (SETI) и Международната академия по астронавтика (IAA) официално актуализираха протоколите си за реакция при засичане на сигнал с потвърден извънземен произход. Новите насоки препоръчват стриктна независима проверка преди публичното му оповестяване и подчертават, че не бива да се изпраща никакъв отговор преди внимателно обсъждане на международно ниво. В случай на такъв сценарий би ли трябвало да запазим мълчание, придържайки се към теорията за Тъмната гора?*

Протоколите на SETI лесно могат да се приложат към електромагнитен сигнал, получен от звездния диск на Млечния път, който е с диаметър 53 000 светлинни години. Отговор, изпратен на такова разстояние, би достигнал до отсрещната страна едва след 53 хилядолетия. Нищо не налага да бързаме с отговора си в рамките дори на години – отсрещната страна просто няма да отчете времето, необходимо на международния комитет да реши как да реагира.

Ситуацията обаче би била съвсем различна при посещение на технологичен междузвезден обект в нашия заден двор. В такъв случай ще е нужна бърза реакция, за да се установят възможностите и намеренията на посетителя. На последния междузвезден гост, 3I/ATLAS, му бяха нужни само няколко месеца, за да премине през вътрешната Слънчева система със скорост 60 километра в секунда – няколко пъти по-висока от тази на най-бързите ни космически апарати. Продължително забавяне в отговора спрямо враждебен нашественик би могло да има катастрофални последици за бъдещето на човечеството.

Реакцията спрямо такъв посетител не може да бъде разписана предварително, защото трябва да бъдат наблюдавани и взети предвид всички подробности относно неговите способности и намерения. Предвид предизвикателствата на пътуването през враждебните условия на междузвездното пространство, принципът за оцеляване на най-приспособените ще предполага, че най-вероятно се срещаме с пътешественици от върха на космическата хранителна верига. Посредствени цивилизации не биха стигнали много далеч отвъд своите родни екзопланети.

Срещата с посетител, олицетворяващ нашето собствено бъдещо технологично развитие след хилядолетия, може да бъде илюстрирана с тази между пещерен човек и някой най-новите ни роботи, разполагащ с изкуствен интелект. Комитет по посрещането, съставен от пещерняци, може да изготви протокол за реакция, но изборът им на жестомимичен език би имал пренебрежимо малко значение за крайния резултат от срещата.

Надеждата ми е, че среща с междузвезден артефакт в близост до Земята би обединила човечеството, защото това ще касае абсолютно всички ни. Концепцията за решения на комитети се основава на погрешното схващане, че това ще е среща между равни, докато в действителност сблъсъкът с по-висша от нас технологична цивилизация най-вероятно ще ни изпълни с чувство за скромност с космически пропорции. Това ще бъде изцяло ново преживяване – ще станем свидетели на технологии и научни достижения, които ще ни вдъхновят да подражаваме на посетителите и ще бъдем мотивирани да върнем визитата по сходен начин. Изцяло ще се променят и нашите геополитически приоритети – вместо конфликти върху двумерната повърхност на една камениста планета, ще се фокусираме върху изследване на триизмерното междузвездно пространство.

В крайна сметка бихме могли да построим космически кораб с размерите на град, поддържащ изкуствена гравитация, който да бъде нашия своеобразен Ноев ковчег по пътя ни в Космоса. Тогава ще станем междузвезден вид, осъзнавайки, че това е единственият начин да останем в историческите хроники на галактиката ни в продължение на милиарди години. И наблюдателите от SETI да получат тогава вдъхновяващото послание: „Добре дошли в клуба на междузвездните пътешественици!“

Съвсем наскоро оглавихте новосъздадения Научен консултативен съвет по Неидентифицираните аномални явления (UAP)** – експертна група на федерално равнище, включваща множество агенции и научни институции, имаща за цел да извършва прецизен научен анализ на въпросните явления. В коя конкретна посока възнамерявате приоритетно да насочите ресурсите и усилията на Съвета?

Задачата на този съвет е да установи природата на UAP, използвайки научни методи. Както всеки добър детектив знае, ключът за разплитането на една загадка е намирането на надеждни улики. Съветът подаде към правителството на САЩ повече от 50 конкретни искания за информация и препоръча списък с нови сензори, които да се използват, с цел по-доброто събиране на данни в бъдеще (описани тук). Нашите заключения ще бъдат пряко отражение на надеждността на данните, до които получим достъп.

Има две възможности относно възможния технологичен произход на UAP: или са създадени от хора, или не. В първия случай дейността на Съвета ще подпомогне националната сигурност, тъй като много UAP се наблюдавани в близост до стратегически обекти.

Във втория случай UAP могат да са най-голямото научно откритие в човешката история. Един извънземен интелект би могъл да ни научи на много повече от изкуствения, защото би използвал набор от данни, простиращи се далеч отвъд Земята.

От 2024 г. насам сме свидетели на безпрецедентно по обема си изнасяне на разсекретени кадри с НЛО/UAP от правителството на САЩ. Какво според вас стои зад този завой към повече прозрачност? И прави ли са някои да го възприемат като опит обществото да се подготви за нова информация, която може да постави под въпрос цялото ни разбиране за света около нас?

Президентът Тръмп заслужава признание за последната си директива, разпореждаща разсекретяването на данни за UAP, които не застрашават националната сигурност. Голяма част от класифицираната информация остава такава не заради самите обекти, а заради сензорите, с които е събрана, защото правителството на САЩ предпочита да запази в тайна от неприятелски държави способностите им.

Партньорството между правителствени организации като Службата на директора на националното разузнаване (ODNI), Службата за разрешаване на аномалии във всички среди (AARO) към Пентагона, ФБР, Белия дом и разузнавателната общност, от една страна, и учени като мен, от друга, подсказва, че са налице данни за обекти, които не попадат в рамките на технологичните възможности на създадените от човека апарати. Ако цареше увереност, че всички технологични UAP са с човешка направа, агенциите просто щяха да обобщят подозренията си в секретен меморандум до военния министър Пийт Хегсет и да му го предадат, а не да търсят съвети от учени.

Реалността изглежда много по-обнадеждаваща от новия филм на Спилбърг „Денят на истината“, в който колата на главните герои е блъсната от влак. Моята собствена е в отлично състояние, а американското правителството си сътрудничи с мен в общия ни стремеж да разберем по-добре природата на UAP.

Девет години след откриването на Оумуамуа, кое смятате за най-странно в неговото поведение – аномалията, която и до днес астрофизиката не може да обясни задоволително?

Най-забележителните факти около Оумуамуа са плоската му форма (изведена със статистическа точност от 91%) и негравитационното му ускорение (описано тук със статистическа значимост от 30 стандартни отклонения , т.е. изключително голяма, с вероятност за случайно възникване около нулата) при стриктни ограничения върху отделянето на газове.

Как тълкувате негравитационното ускорение на Оумуамуа и защо смятате, че конвенционалните модели за отделяне на газове не успяват да го обяснят? Какви конкретни технологични свойства би трябвало да притежава Оумуамуа, ако приемем за вярна хипотезата за изкуствения му произход?

Космическият телескоп „Спицър“ не засече никакъв прах или молекули на основата на въглерод около Оумуамуа. Специалистите по кометите предполагат, че този газ е невидим и се държат точно като героите в приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Новите дрехи на царя“ – царят не е гол, просто дрехите му не се виждат. Наричат Оумуамуа тъмна комета, т.е. такава, при която липсват характерните за комета признаци. Ситуацията наподобява зоолози, изучавали само зебри през цялата си научна кариера, които за първи път виждат слон – те биха заявили, че слонът е просто зебра без райета.

Моята препоръка към тези експерти по кометите е да разширят набора от данни, по който съставят научната си методология. Знаем, че нашите собствени космически агенции са изстрелвали технологични обекти в космоса, и е напълно възможно по-стари цивилизации също да са изпращали такива в междузвездното пространство. Алберт Айнщайн е казал: „Въображението е по-важно от знанието.“ Аз бих добавил: „Важна за науката е смиреността на тепърва учещия се, не арогантността на експерта.“

Как необяснимите аномалии около Оумуамуа повлияха на решението ви да създадете проекта „Галилео“ и кой пропуск в научните изследвания решихте, че трябва спешно да бъде поправен от него?

Преди откриването на Оумуамуа програмата SETI беше ограничена до търсенето на електромагнитни сигнали – все едно да чакаш телефонно обаждане. Осъзнах, че дори и да имаме космически съседи, може никога да не го получим, затова е време да проверим за пратки пощенската си кутия, или пък задния си двор – за тенис топки, подхвърлени от тях.

Проектът „Галилео“ се появи скоро след първия доклад на ODNI до Конгреса на САЩ относно UAP – през юни 2021 г.

Ваша е идеята за космическа археология – концепцията, че една древна извънземна технология може да се съхрани в Космоса дълго след като създателите ѝ са изчезнали; че изкуственото може да оцелее по-дълго от органичното, превръщайки технологичните артефакти в най-вероятното доказателство за наличието на извънземен живот. Как проектът „Галилео“ се справя с чисто практическите ограничения, наложени от необятността на Вселената, и кои стратегии смятате за най-обещаващи при търсенето на древни технологични артефакти?

Проектът „Галилео“ изгради три обсерватории, събиращи мултимодални данни в търсене на извънземни артефакти – в инфрачервения, оптичния, радио- и аудиочестотния диапазон, както и чрез експедиции за извличане на материали от междузвездни метеори. Преди година построихме обсерватория на „Галилео“ в Лас Вегас, Невада, която разполага с три модула, позволяващи ни да триангулираме близки до Земята обекти, установявайки тяхното разстояние, скорост и ускорение. Налице е огромен обществен интерес към темата – последното изнасяне от щатското правителство на файлове за UAP събра 2 милиарда гледания само за два месеца.

Това е и невероятна възможност да събудим интереса на децата към науката. Има две теми, които обединяват всички американци: националната сигурност и търсенето на извънземни.

Много преди телескопът Event Horizon да улови първото изображение на черна дупка, вие публикувате теоретични изследвания за това как светлината се огъва около тези обекти и как силуетът им може да бъде наблюдаван. Като основател на инициативата „Черни дупки“, коя е най-голямата им тайна, до разкриването на която може би вече сме все по-близо?

Най-голямата мистерия при черните дупки е какво точно се намира в центъра им. Теорията на Айнщайн за гравитацията не издържа, когато се сблъска с проблема за сингулярността – точката, в която кривината на пространство-времето става безкрайна, – защото тази теория не включва квантовата механика. Тъй като нямаме добра прогностична теория за квантовата гравитация, не знаем какво може да замени сингулярността. Собствената ми любима хипотеза е, че материята, останала след гравитационния колапс, образувал черната дупка, се озовава в звезда в самия център, притежаваща възможно най-високата плътност на материята, т.нар. плътност на Планк – 93 порядъка по-голяма от тази на обикновените твърди тела!

Черните дупки са абсолютният времеви-пространствен затвор, от който дори космически кораб, движещ се със скоростта на светлината, не може да се измъкне. Но единственият начин да се провери моята хипотеза за центъра им е да се попадне в него. Препоръчах го на някои от колегите си, посветили се в налагането на струнната теория като водеща в квантовата гравитация, но те се съмняват, че зад желанието ми да ги изпратя в черна дупка стоят някакви скрити мотиви.

Интервю на Владимир Цанков

*Теорията за тъмната гора е хипотеза, която предлага обяснение за т.нар. Парадокс на Ферми – противоречието между високата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с тях. Според теорията Вселената е опасна тъмна гора, в която всички разумни същества крият своето местоположение, страхувайки се, че ако издадат присъствието си чрез радиосигнал, могат моментално да се превърнат в мишена на неизвестен и по‑силен противник.

**UAP – Неидентифицирани аномални явления (Unidentified Anomalous Phenomena). Акронимът първоначално означава неидентифицирани въздушни явления, но през 2022 г. правителствени организации, включително Пентагона и НАСА, актуализират терминологията, за да се обхванат и обектите, наблюдавани в Космоса и под водата.