Всеки от нас е капитанът на лодката на своята радост

„Между небето и Лу” не е книга, а ферибот, който тръгва веднага след като излезеш от книжарницата и разтвориш първите страници. Котвата се вдига, двигателят се включва, слънцето те заслепява и отпътуваш за френския остров Гроа. Поканен си на погребението на Лу. Не я познаваш, не е нужно да плачеш, да се сбогуваш и да се правиш на тъжен, а напротив – трябва да си щастлив, защото още не знаеш, но Лу ще заживее в теб. С всичките си несполучливи сладкиши, хапливи шеги и с цялата си омайваща обич.

Няколко въпроса към автора на „Между небето и Лу“ - Лорен Фуше:

Лу не е добър готвач и въпреки това в цялата книга говорите за приятелска гастрономия (семейно готвене, споделяне на време с приятели, традиционни бретонски и дори италиански рецепти). Обичате ли да готвите?

 В кухнята съм зле колкото Лу. Мразя да готвя, но обичам да ям. Единственото ястие, което мога да направя, е суфле със сирене. Следвам рецептата от една готварска книга, която мои приятели ми подариха за 18-ия ми рожден ден.

„Бандата на седмицата“ от романа наистина съществува, всички готвят много добре освен мен.

В „Между небето и Лу“ често става дума за музика. Каква роля играе музиката във вашия живот? Свирите ли на някакъв инструмент? 

Започнах да уча саксофон преди 2 години и подобно на Пом, мислех, че е достатъчно да се науча да свиря (както човек се научава да свири на клавишите на пиано например). Най-трудното обаче е да знаеш как да духаш, което изисква много техника. Особено когато се учите като възрастен – задавате  си твърде много въпроси...

В края на романа добавих плейлиста, който слушах, докато пишех. Музиката, книгите, киното, хората, животните, морето и писането са седем малки удоволствия, които са от съществено значение за мен.

Лу казва: „Не знаем от какво умираме, но можем да решим как да живеем.“ Крайната цел или начин на живот е щастието? Каква е вашата рецепта за щастие?

Щастието е бонус, шанс и светкавица!

Нямам деца, но съм написал седемнайсет книги, заобиколен съм от приятели, обичам да предавам, да давам увереност, когато ме поканят в училище, за да говоря за книги. Казвам  на учениците: „Ако искате да направите нещо, можете да го направите, просто трябва да работите.“ Трябва да търсите щастието си и да се борите за него.

Веднъж един приятел ми каза: „Всички сме на палубата на „Титаник“, но можем да избираме танца и музиката си.“ Всеки от нас е капитанът на лодката на своята радост.

Коя е книгата, която искате вие да бяхте написали? 

„Животът пред теб“ на Емил Аджар, псевдоним на Ромен Гари.

Коя е първата книга, която сте прочели? 

Може би „Малкият принц“ на Сент-Екзюпери, книгата беше на приятел на баща ми.

Вашите книги засягат чувствителни теми (загуба на любим човек, болести...), но читателят завършва четенето с усмивка и известно успокоение. Това ли е целта на вашите истории – да ни покажат, че въпреки всичко животът все още е хубав?

Във времето, което ни е отредено, предпочитам да клоня към радост и надежда, дори понякога да е трудно. Дори повече, когато е трудно.