Илия Бешков

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на XX век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като журналист, писател и преподавател. Известен е със своите карикатури и илюстрации, осмиващи хората по върховете на властта в България.

Роден е на 24 юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско, в семейство с пет деца. Ученик е в Плевенската гимназия. Там е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.

Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.

Започва да рисува още от юношеските си години. Първите му карикатури излизат във в-к „Звънар“, редактиран от Г. И. Вълков, с когото се познават още като ученици в Плевен и при когото живее в София до женитбата си за Сия (Анастасия) през 1931 г. Обича музиката, свири на всякакви народни инструменти.

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и се отличава със своята артистичност и съдържателност. Едва ли има българин, който да не разпознае творбите му в многоликия свят на родното изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.

„Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник.“ – Илия Бешков