Защо упоритостта винаги ще е по-важна от таланта?

Защо едни хора се провалят, а други успяват? Кое е онова качество, което им позволява да постигат удивителни неща и да надскачат себе си? Анджела Дъкуърт посвещава години на задълбочени проучвания, за да открие кои са водещите фактори за успеха. 

Пътешествието ѝ започва от академията за кадети „Уест Пойнт“, където бъдещите военни биват подлагани на огромно физическо и психическо натоварване, за да бъдат отличени най-способните сред тях. Но както Дъкуърт доказва, най-важният фактор, определящ потенциалното им развитие, не може да бъде математически изведен. Той не зависи от резултатите на САТ или оценките от гимназиалната диплома, експертните мнения за лидерските качества или оценките за физическата подготовка. Според проф. Дъкуърт това, което стои в основата на успеха в академията и в живота на всички нас, е упоритостта – хъсът. Иначе казано: страстта и постоянството за постигане на дългосрочни цели. 

Защо именно хъс?

Актьорът и музикант Уил Смит споделя: Никога не съм мислил за себе си като за особено талантлив. Успехите си дължа на вгорчаваща живота самодисциплина, която става чак комична. Единственото, което мисля, че ме отличава, е, че не се страхувам, че ще умра от претоварване. Няма как някой да ме надмине в това отношение. Точка. Може да сте по-талантливи, по-умни, по-красиви, може и да сте всичко това накуп. Може да сте по-добри във всяка категория. Но ако се качим на пистата заедно, има само две възможности: или ще се откажете първи, или аз ще умра. Просто е.

Онова, което често припознаваме като гениалност и талант, много често е плод на изключителни усилия и самодисциплина – твърди Дъкуърт, – на хъса, който може да ни отведе към осъществяване на пълния ни потенциал. Нашите постижения в маратона на всекидневието твърде много зависят от способността ни да се посвещаваме – т.е. от страстта и постоянството, които проявяваме при преследването на дългосрочните ни цели.

Макар че хъсът не е единственото качество, предопределящо успеха, то е сред най-значимите и трудни за развиване. Хъсът не е всичко. Има много други качества, нужни за нашето личностно израстване и процъфтяване. Характерът всъщност е множество. Един начин да мислим за хъса е да разберем как се отнася към другите аспекти на човешкия характер. Оценявайки хъса наред с другите добродетели, мога да идентифицирам три групи, които наричам интраперсонални, интерперсонални и интелектуални измерения на характера. Можем да ги назовем още сили на волята, на сърцето и на ума. 

Първата група на добродетелите включва хъс, както и самоконтрола, особено когато е свързан с устояването на изкушения – например безкрайното чатене в мрежата или видеоигрите. Отдадените хора като цяло имат високо ниво на самоконтрол, и обратното. Взети заедно, добродетелите, които правят възможно постигането на целите, които са най-високо в йерархията ни, се наричат още „умения за самоуправление“ или „качества, отнасящи се до действията ни“.

Според авторката има два начина да култивираме своята упоритост: отвътре навън: можем да изграждаме интереси, да си създаваме навици за всекидневно посрещане на предизвикателства, които все още са отвъд онова, което умеем, да свържем работата си с цел, която ни надхвърля по мащабите си, и да се научим да пазим надеждата дори когато изглежда, че такава вече няма. Хъс може да се култивира и отвън навътре. Родители, треньори, учители, ръководители, ментори, приятели: личният ни хъс зависи в самата си същност от околните.

Коя е Анджела Дъкуърт?

Анджела Дъкуърт е основател и главен изпълнителен директор на „Лаборатория за изследване на характера“, чиято мисия е да развива научните изследвания и добрите практики при култивирането на детския характер. Професор по психология в Университета на Пенсилвания, носител на наградата „Макартър“ („наградата на гениите“), съветник на екипи на Световната банка и изпълнителни директори на компании от Fortune 500.

Дъкуърт завършва бакалавърска степен по невробиология в „Харвард“, както и магистърска степен по неврология с отличие от „Оксфорд“, има и докторат по психология.

Тя е сред водещите на подкаста „Без глупави въпроси“. 

Отзиви за книгата „Хъс“

Разбираема, увлекателна и абсолютно убедителна. Идеите в тази книга имат потенциала да променят образованието, управлението и начина, по който живеем. Тази книга е национално богатство.

Лорънс Съмърс, бивш финансов министър на САЩ и почетен директор на Харвардския университет

Иска ми се да можех да прочета тази книга на висок глас – на моето дете, на моя съпруг, на всеки, за когото ме е грижа. Истина е, че няма преки пътища към величието. Но има карта и вие я държите в ръцете си.

Аманда Рипли, автор на „Най-умните деца на света и как са станали такива“

Удивителна книга. Анджела Дъкуърт събира в едно десетилетия психологически изследвания, вдъхновяващи истории за успехи в бизнеса и спорта, както и собствения си уникален опит. Всичко това кулминира в набор от стратегии, с които да мотивираме себе си и нашите деца да станем по-отдадени и по-упорити в работата си и в училище.

Пол Тоу, автор на „Как успяват децата“

Овластяващо... Анджела Дъкуърт приковава вниманието ни с идеята, че обикновените хора, способни на самоконтрол и постоянство, могат да имат същите успехи и постижения като онези със специалните дарби. Иначе казано, че нагласата ни е точно толкова важна, колкото качествата на ума ни.

Соледад О’Брайън, председател на „Старфиш Медиа Груп“

Обожавам, когато една идея има силата да проблематизира стандартните ни разбирания, а тази книга прави тъкмо това! Откажете се от всичко, което знаете за успеха. Невероятният ум не го гарантира, важното е да не се отказвате!

Саймън Синек, автор на „Започнете със защо“ и „Победителите се хранят последни“