Хариет Бичър Стоу

Хариет Елизабет Бичър Стоу (1811–1896) е американска писателка, най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка – „Чичо Томовата колиба“ (1851-52).

Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка ѝ, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра ѝ, тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.

През 1836 г. се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга ѝ е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн.

Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география. Литературната ѝ кариера започва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата ѝ книга, „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843.

През 1850 г. Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва „Чичо Томовата колиба“, която веднага разбунва духовете.

Популярността на Стоу ѝ проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове.