За малките неща, които правят хората големи

Безброй пъти в преследването на високи цели, успехи, в ужаса от неотворени имейли и купища срещи забравяме да обърнем внимание на истински важното. Нещо повече – като че ли ставаме безчувствени, неспособни да изразим с думи или с действия обичта и грижата си към най-близките си хора. Забравяме да се усмихнем и да кажем добра дума. Именно днес – в този несигурен свят, в който страхът и отчаянието вземат превес – най-лесният начин да бъдем истински човеци е да поспрем! Да се огледаме и да не се разпознаем в голямото (независимо колко е успешно), а в малкото – в онези уж незначителни, но толкова важни неща, които ни правят истински приятели, родители, спътници. 

– Пътят напред изглежда труден – сподели Голямата панда.

В тази на пръв поглед детска книга, която напомня на „Мечо Пух“, Джеймс Норбъри ни среща с двама очарователни герои, чрез които дарява смисъл, доброта и вдъхновение именно на нас, големите хора. Но не големи по дела, а големи на години, които често забравяме, че разковничето е в малките неща. Напомня ни кое е ценното: приятелството, грижата, съпричастността, търпението. Все неща, на които да научим децата си чрез личен пример. Защото именно те ни правят достойни хора. 

– Какво ще стане, ако срещна някого, който не ме харесва или не харесва това, което правя? – попита Малкия дракон.

– Трябва да вървиш по собствения си път – отговори Голямата панда. – По-добре е да загубиш него, отколкото себе си.

С мъдростта, вдъхновена от будизма, с финия си хумор и в допълнение с прекрасните илюстрации книгата „Голямата панда и Малкия дракон“ е най-хубавият подарък, който бихте могли да получите или поднесете. Стойността ѝ е непреходна, защото смисълът на живота е да бъдем човеци.  

– Трудно е да си мил с всички – оплака се Малкия дракон.

– Така е – съгласи се Голямата панда. – А най-трудното от всичко е да сме мили със себе си, но трябва да опитаме.