Гичин Фунакоши

Гичин Фунакоши (1868–1957) е окинавски карате майстор, смятан за баща на модерното карате-до.

Като ръководител на “Обществото за развитие на бойните изкуства на Окинава” (Окинава Шобукай), той е поканен през май 1922 г. от Министерството на образованието да посети Токио, за да участва във финансирана от държавата изложба на традиционните бойни изкуства. Така става първият човек, който е демонстрирал уникалната окинавска (рюкюанска) дисциплина на карате-джюцу в Централна Япония. Насърчен от хора като “бащата на джудо” Джигоро Кано (1860­-1938) и майстора на меча Хакудо Накаяма (1873-­1958), той остава в Токио и работи за популяризирането на бойното изкуство. През май 1922 г. представя своя стил в Токио и така става първият голям популяризатор на това бойно изкуство. Фунакоши е тренирал и двата най-популярни стила в Окинава по това време: Шорей-рю (Shorei-ryu) and Шорин-рю (Shorin-ryu). Неговият син Йошитака модернизира стила, като главно добавя удари с крак над пояса.

Учениците му наричат този стил Шотокан (Shotokan), име което произлиза от литературния псевдоним на Фунакоши, с който той подписва стиховете си.

Гичин Фунакоши публикува няколко книги за карате, включително автобиографията си „Карате-до: Моят път в живота“ (Karate-do: my way of life).

При Гичин Фунакоши учат много именити личности, един от които е известният създател на Киокушин (Kyokushin) Карате – Масутацу Ояма (Masutatsu Oyama).

През 1936 г. Гичин Фунакоши установява своето училище Шотокан в Токио.