Емилия Ланиър

Емилия Ланиър (1569–1645) е първата англичанка, проявила се като професионален поет чрез поетичния си том „Salve Deus Rex Judaeorum“ (1611).

Емилия Ланиър е кръстена на 27 януари 1569 г. в църквата Св. Ботолф. Семейството на баща ѝ е емигрирало от Венеция в Англия, където стават музиканти в двора на Хенри VIII. Емилия има по-голяма сестра, Анджела (п. 1584 г.) и двама братя, които умират като деца.

Емилия е отгледана в дома на графинята вдовица на Кент Сюзан Берти, а по-късно живее при графинята на Къмбърленд Маргарет и дъщеря ѝ лейди Ан Клифърд. Ланиър вероятно е образована през това време, тъй като творбите и показват познание за поетичните жанрове и стихови форми, както и за Женевската Библия (превод на Библията на английски, публикуван през 1560 г.).

В младостта си Ланиър посещава двора на кралица Елизабет I и няколко години е любовница на Хенри Карю, 1-ви барон на Хъндсдън, първи братовчед на кралицата, който е по-възрастен от нея с 45 години и ѝ осигурява доход от 40 лири стерлинг годишно. След като забременява е омъжена за придворния музикант Алфонсо Лание на 10 октомври 1592 г.