Емил Коен
Емил Роберт Коен (1951-2018) е социолог, журналист, политически анализатор и последователен правозащитник, човек свързал живота си със защитата на човешките права, ярка личност на еврейската общност в България. Магистър по социология, изследовател, дълги години е преподавател по „Социология на религиите” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализира човешки права в Utica College, Utica, САЩ. Автор е на публикации в редица български и чужди издания, участвал е в множество изследвания, посветени на правата на човека: състоянието на етническата преса в България, оценка на състоянието на безработицата сред ромското население, характеристика и тенденции в междуетническите отношения в България, оценка на разпространението, четенето и влиянието на т.нар. „жълта преса” в България и др. Работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта.
Емил Коен е един от основателите на Българския хелзинкски комитет (БХК) и негов дългогодишен член. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации. Основател и ръководител е на правозащитната фондация „Толерантност” (1994-2002), която защити много преследвани заради религиозните им убеждения хора по време на кампанията срещу т.нар. "секти" през 1993-1998 г., включително и чрез дела пред ЕСПЧ в Страсбург. Бил е изпълнителен директор на неправителствената организация „Проект Права на човека” (2002-2004), старши изследовател, редактор и издател на електронния бюлетин „Правата на човека във фокус” на БХК (2008-2011), съосновател и ръководител до смъртта си на правозащитния проект „Маргиналия” (2014-2018).
През 80-те години Емил Коен е активен член на т.нар. Марксов семинар (Софийски университет), който се превърна не просто в институция на едно поколение в социологията, а на нова интелектуална нагласа към социологическата проблематизация на света. Член и участник е в дейността на Института за критически теории на свръхмодерността, основан през юли 2015 г., в чийто теоретичен манифест се казва: „Институтът поставя като проблем наследството на Марксовата критика на политическата икономия в едно немарксово време, – началото на ХХІ век. Заниманията – както теоретически, така и емпирически – са съсредоточени върху историческата съдба, както на модерния, така и на свръхмодерния капитализъм (под „свръхмодерен капитализъм” се има предвид капитализъм, в който а) откритата от Вебер идеализация на модерния човек, че – стига да само да поискаме – всичко в нашия живот може да бъде калкулируемо и предвидимо, вече не е практически истинна; но въпреки това б) Галилеевата идеализация за математизируемост (а – оттук – и технологизируемост) на природата все още е).”
От 2013 до 2018 г. Емил Коен е един от активните участници в гражданските протести в страната, а коментарите му за случващотото се на улицата и в обществото имат стотици последователи в социалните мрежи. В този период той е избран за председател на партия ДЕОС, създадена в социалните мрежи от участници в протестите срещу кабината „Орешарски”, а след саморазпускането й (15.04.2018), е избран за председател на новосъздаденото гражданско сдружение „Либерални идеи за България и Европа” (ЛИБЕ), в което се влива най-активната част от състава на ДЕОС.
Посмъртно издадената му първа и единствена книга „Свободата на словото не може да се защити сама” е структурирана в 9 глави, в които текстовете съответстват на конкретни социални проблематики във фокуса на битката на автора за по-добър свят, независимо от хронологията на написването им и независимо кога и къде са били публикувани. Затова тя може да се разглежда като опит да се проследи изминатият път (2002-2018) от посвещаването на Емил Коен на темата за промяна на отношенията власт-държава-свобода чрез лични усилия и воля за разбиране, чрез споделени и убедителни ценностни интерпретации, които остават важен градивен елемент за модерното общество и култура. Основният смисъл на събирането им в книга е да се проследи и усети собствената ценностна битка на един правозащитник срещу всички съвременни форми на тоталитаризъм и за една Европа като интеграционен проект. Ценностната битка на един правозащитник, който предупреждава, че „расизмът в душите и в мислите укрепва статуквото” и че „публичното пространство е пълно с нереализирани диктатори”.
