Емануел Икономов

Емануел Икономов е български писател, журналист, издател, критик, преводач. Роден е на 26 август 1960 г. в София. Завършва кибернетика в Техническия университет в Илменау в Германия.

Дебютира в периодичния печат като преводач през 1979 г. и като автор през 1980 г. Автор е на роман и над 320 разказа, публикувани в 26 сборника, предимно във фантастичния и криминалния жанр, на критически есета и статии. Негови произведения са преведени и публикувани в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция.

През 2000 г. става лауреат на наградата „Еврокон“ за принос в развитието на фантастиката, през 2002 г. – на Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, а през 2003 г. – на наградата на критиката за криминална загадка „Инспектор Стрезов“.

Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти. Вицепрезидент на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP/IACW) от 2000 г. и неин президент от 2013 до 2021 г.

Представителни колекции на неговата крими проза са „Детектив по неволя“ (2002) и „Бандит по неволя“ (2010). Сред фантастичните се открояват сборниците „Икосаедри“ (2005 – спечелил конкурс на Националния център за книгата към Министерството на културата), „Не питай за цената“ (2010) и „Последният дракон“ (2021). Докато в романа му „Отвъд и по-нататък“ (2011) и цикъла „Тайните на Малкия град“ (2021) крими и фантастика са умело преплетени, сборниците „Рандеву“ (2021), „Емпромптю“ (2022) и „Дежавю“ (2026) дават пъстра картина на творчеството на Емануел Икономов с включените в тях разкази, гротески, импресии, басни, фейлетони, миниатюри, повести, есета.