Джовани Пико дела Мирандола

Джовани Пико делла Мирандола (1463–1494) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Роден на 24 февруари 1463 г. в град Болоня, Италия.

Още от малък Пико делла Мирандола е имал изключителна памет и от най-ранна възраст изучава латински, иврит и гръцки. Продължава обучението си с канонично право, а след това с философия в университета във Ферара. От 1480 до 1482 г. продължава следването си в университета в Падуа, който е центърът на аристотелизма в Италия. Изучава арабски език, увлича се по мистичното учение на Кабала.

През 1485 г. предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешил диспута и осъдил първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. С помощта на крал Шарл VIII и на Лоренцо де Медичи се спасява от проблеми с Църквата. Въведението към тезите е прословутата му „Реч за достойнството на човека“ (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.

Преди смъртта си приема християнството от Джироламо Савонарола.

Сред идеите на Пико делла Мирандола са: Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.