Дзен и изкуството да твориш, докато караш мотоциклета си

Интервю с автора на „Мотодзен. Рокерски истории“ – Красимир Симеонов

Кой е авторът на „Мотодзен“? Мотоциклетист? Рокаджия? Творец? Моля, представете се за нашите читатели.

Просто един щастлив човек в един невъзможен свят.

Още от заглавието става ясно, че карането на мотор е нещо специално. Кога обаче се превръща в дзен изживяване?

След толкова години на две колела за мен карането на мотор вече е по-близко да някаква медитативна практика, отколкото до придвижване между две точки.

Къде е пресечната точка между пътуването, писането и дзен философията?

Смисълът е в самото пътуване. То те изгражда – със своите трудни и хубави моменти, с времето, което прекарваш сам със себе си. А за „дзен“ наистина няма смисъл да говорим, защото каквото и да кажем, ще го омърсим.

Пътят е начертан пред нас от съдбата ни и ние го следваме, независимо дали искаме или не. Няма измъкване! Така че според мен е по-добре да го правим с усмивка и вяра. Да изживяваме всеки миг в дълбочина; с радост и благодарност. Повече не е нужно.

Кое е най-голямото Ви откритие по време на пътешествията Ви с мотоциклет?

Всеки път по време на моите пътувания откривам добротата на хората – в общуването си с тях, в помощта, която ми оказват, ако се налага. И тогава отново и отново се убеждавам, че хората в сърцата си са обичащи и светли същества, които са принудени да оцеляват в един тъжен и мрачен свят.

Имате ли спътници по Пътя, или това е индивидуално пътешествие?

Във физически план аз съм член на мотоклуб StormbringerS BrotherhooD и обикновено пътувам с моя клуб. В духовен план обаче това е самотно пътешествие между звездите.

Има ли рокерско братство в България и част ли е то от Вашия житейски и творчески път?

Да, има и то е моят живот. Но за тези неща не бива да се говори твърде много.

Каква е ролята на музиката и литературата в това духовно пътуване? Имате ли любими изпълнители и автори, които са вдъхновяващи за Вас?

Съвсем простичко е – музиката е детонаторът, който взривява сърцето ми. Слушам хард рок, но и класическа музика. Виж, с литературата нещата са по-сложни – завършил съм „Българска филология“ и тя е имплантирана в мен на клетъчно ниво. Чета много, чета всеки ден – така дишам.

Каква е връзката между Вашата книга и творбата на Робърт М. Пърсиг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“?

Никаква – книгите нямат нищо общо. Но и много дълбока – и двете книги описват духовния опит, събран от двама тъжни мъже по пътя им към другите светове...

Сигурно получавате обратна връзка от читателите на „Мотодзен“. Какво Ви изненада най-много в отзивите за книгата?

От излизането на книгата в края на юни до сега всеки ден получавам послания към мен от хора, които вече са я чели. Действително бях много развълнуван да видя, че „Мотодзен“ е докоснала дълбоко много хора. Писаха ми както много мотористи, така и такива, които никога не са имали нищо общо с моторите.

Впечатли ме написаното от един стар рокер, който познавам от дълги години. И понеже знам, че когато с него се видим, предпочитаме по-скоро да си помълчим, отколкото да си говорим, много ме изнендаха написаните от него десетина реда към мен. В тях той ми описва как „Мотодзен“ стои на нощното му шкафче и как често я взема, за да препрочита по нещо в нея. От това и от други писма от читатели разбирам, че книгата се препрочита, което наистина ме радва.

Как бихте описали книгата си на читателите, които още не са я чели?

В книгата са включени кратки разкази и фрагменти, писани по време на моите пътувания с мотора ми. В тези истории има и драматизъм и неочаквани обрати, други са малко по-умозрителни. Но общото в текстовете е, че разказват за съдбата и преживяванията на обикновени хора – без фалш и напудрени измислици.

Ако трябва да опишете книгата си с кратка дзен фраза, каква ще е тя?

„Мотодзен“ е моето духовно пътуване в един невъзможен свят.