Дневник. 1966-1998. Том 2

Настоящото издание представлява рядък исторически извор, в който се преплитат няколко повествователни жанра - автобиографичен, исторически, документален. До днес публикуването на дневници на общественици и политици e твърде рядко явление не само в български, но и в световен мащаб - у нас за последните сто години броят им едва ли надхвърля десетина. Още по-рядко и интересно е съчетанието, когато човек едновременно е водил дневник и е написал своето животоописание. В последните десетилетия съвсем логично най-голям обществен интерес получиха дневниците на политиците Б. Филов и на Г. Димитров. За разлика от тях, където повествование почти липсва, коментарите са откъслечни и само тесни специалисти могат да се ориентират в събитията по дати, то дневникът на акад. Николай Тодоров представлява подробен и леко четящ се разказ с интересни описания и анализи на лица и събития за период над двадесет години (1975-1998), с не малко отклонения за времето до 9 септември 1944 г. и след това до годините на водене на дневника.

Двата тома се четат увлекателно като роман и на моменти човек напълно изгубва представата, че държи в ръцете си дневник. Ако може да се направи аналогия в исторически план, то настоящият дневник би могъл да се сравни с „Видрица“ на поп Минчо Кънчев, но за ХХ в.