Димитър Т. Страшимиров

Димитър Тодоров Страшимиров е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.

Роден е в големия български род Страшимирови в 1872 година в семейството на зидаря, преселник от Баня, Разложко Тодор Страшимиров, на 20 декември 1868 г. в гр. Варна. Брат на писателя Антон Страшимиров и левия политик Тодор Страшимиров. Завършва гимназия във Велико Търново (1886), следва литература и история в Берн и завършва с докторат по литературни науки в Берн (1893).

Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството.

За периода 1927–1929 е директор на Народния театър, а през 1930–1935 заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889-1890).

Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).

Умира в София на 2 март 1939 г.