Дейвид Хюм

Дейвид Хюм (1711 – 1776) е шотландски икономист, философ и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Мнозина смятат, че Хюм е третият и най-радикалният от така наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли.

Смята се, че основните черти на философията на Хюм са скептицизмът и натурализмът. Именно върху тези две различни концепции се изграждат и различните тълкувателни школи върху Хюм. Едната, която акцентира върху скептицизма, е с главни представители Томас Рид, Грийн и логическите позитивисти, а другата, която акцентира върху натурализма, се представлява от Дон Гарет, Норман Смит и Гален Стросън.

Дейвид Хюм е известен със своята критика на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията.

Възприятията. Според него цялото познание произтича от възприятията. А те от своя страна се състоят от впечатления и идеи.

Впечатленията. Впечатления са всички видове усещания (сетивните данни получени отвън) и рефлексии (впечатления върху вътрешни състояния). По такъв начин впечатленията са по-живи от идеите и ги предшестват – „И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане“, „всички наши идеи или по-слаби възприятия са копия на нашите впечатления или на по-живите възприятия“ (от „Изследване върху човешкия разум“, гл II, За произхода на идеите).

Идеите. Идеите са просто спомени от впечатления. Когато впечатленията се възпроизвеждат от паметта или въображението, то тогава се формират прости идеи. А от съчетанието на прости идеи, посредством законите за асоцииране на идеите, се създават сложните идеи. Принципите за асоциация на идеите са три: сходство, близост по време или място, причина(действие).