„Децата от Бхут базар“ – между отчаянието и надеждата

Джин е приклекнал на покрива, през дупките на ламаринения покрив наблюдава кога възрастните ще заспят, за да изтръгне душата на дете. Джиновете отвличат само деца, защото техните души са най-вкусни. Така деветгодишният Джай си представя света навън – бедния индийски квартал пълен с незаконни постройки, в който се смесват миризми на кардамон и смог, на храна и отпадъци, в който всички се къпят със студена вода, а яйцата са деликатес. 

Деветгодишният Джей гледа твърде много полицейски сериали. Смята се за по-умен от Пари (макар че тя получава най-високите оценки) и от Фаиз (макар че той има истинска работа). И когато един ден техен съученик изчезва, Джей решава да приложи уменията си да разгадава загадки, придобити от гледането на твърде много кримки, за да го намери. Той уговаря приятелите си да му станат асистенти в разследването и заедно правят списък на възможните заподозрени, които да интервюират, и на местата, които трябва да посетят. 

Това, което в началото изглежда като игра, започва да придобива зловещи измерения, когато и други деца от квартала изчезват едно след друго. Джей, Пари и Фаиз се изправят лице в лице с покрусени родители, подозрителни съседи и може би дори и кръвожадни джинове. Защото, ако няма естествено обяснение за тези изчезвания, тогава наред идва свръхестественото. А всеки знае, че добрите и лошите духове бродят сред нас, така че вероятно някой зъл джин е виновен за необяснимите трагедии. Поне така си мисли Джей, но тези разсъждения не подхождат на един детектив, пък и Пари задава неудобни въпроси, които нямат логично обяснение. Скоро напрежението се увеличава и общността е разделена. Полицията извръща очи от нещастията на онези, които се намират в бедното индийско басти, освен ако не е замесен някой от „хай-фай хората“.

„Децата от Бхут базар“ описва живота на хората от най-бедните прослойки в Индия, обречени на мизерия, изцяло немислима в Западния свят. Със задълбочено познаване на действителността и дълбок психологизъм Дипа Анаппара рисува потресаваща картина на едно общество, в което любовта, приятелството и подкрепата играят основна роля, наред обаче с нищетата, пиянството, насилието…

В ревюта на книги често се срещат мнения на критици или изреждане на престижни отличия. В този текст няма да прочетете за такива не защото критиците не се изказват повече от ласкаво за книгата или защото тя не е наградена с множество награди, а защото те няма да ви дадат пълната представа за „Децата от Бхут базар“. Няма да ви кажат простичките неща, които можете да разберете само със сърцето си. И които превръщат една книга от купчина залепени листове хартия в история, която става част от същността ви.

Нито наградите, нито отличията, нито определението на авторката като следващата литературна супернова ще са достатъчно категорично доказателство за това как всяка думичка от книгата ще заседне като буца лед в гърлото ви и няма да се разтопи. Как ще четете страница след страница и ще откриете дълбочини на човешката надежда, която избуява дори в пустинята.

Тази книга ни кара да ценим повече всички онези неща, които много от нас смятат за маловажни освен в случаите, когато някой заплаши да ни ги отнеме. Въпреки горчивите нотки основното, което ще изпитате, след като прочетете „Децата от Бхут базар“, е благодарност за всичко, което имаме в живота си, но рядко оценяваме.