Премиера на „Депресията в мен“ на Борис Дренков

Борис Дренков: „Моя милост и издателство „Изток-Запад“ имаме удоволствието да ви поканим на премиерата на моята последна книга „Депресията в мен“.

Най-важното в 10 въпроса:

1. Ще бъде ли тъжно?
Не, ще бъде вдъхновяващо и храмонично. Може дори да стане и весело.

2. Ще бъде ли шоу?
Не, ще бъде среща между мен, вас и хората, които ме съпровождаха и съпровождат по моя път към светлината и щастливата усмивка.

3. Входът платен ли е?
Не, напълно свободен, можете да си доведете приятели, близки.

4. Ще ми е интересно ли, ако никога не съм имал психически проблеми?
Мисля, че да, защото всеки е имал проблеми от някакъв вид. Моите са психически, на много други хора са други. Тази книга е показно за пътя през един вид проблеми, но той може да вдъхнови много хора да намерят своя път през своите проблеми.

5. Ще се говори ли за „манифестиране, Акашови записи, трансцендентални неща“ и подобни глупотевини, които ми късат нервите?
Не, няма да се говори за неща, които не виждаме или не възприемаме. Но ще говорим за душата, за нейните потребности, за нейното бъдеще като термин, като център на съществуването, като метод за изцеление.

6. Може ли да се окаже смешно?
С мен всичко може да се окаже в един момент смешно, дори депресията. Предлагам да не се настройваме предварително, а да видим накъде ще ни отведе тази среща и нашите разговори.

7. Ти сега като Учител ли се изживяваш?
Ох, не, изживявам се като човек, на който най-накрая му просветна, който спи нормално, който няма нужда от огромно количество бира, за да заспи, който може да погледне от 10-ия етаж на сграда (зад прозорец), без да се види размазан на бетона отдолу, който знае какво иска за себе си от съществуването си. Изживявам се като човек, който намери пътя обратно към живота. И това второ раждане бих искал да споделя с вас под формата на книга и един лек разговор за нея.

8. Ще има ли храна и пиене?
Не знам. Надявам се. Мен също ме интересува този въпрос.

9. Колко ще продължи?
Не мисля, че ще продължи повече от 90 минути освен ако нещо не се случи извънредно.

10. Финални думи, че стана много дълго.
Всъщност искам да благодаря на всички хора, които бяха с мен през тези години, защото не спряха да ме подкрепят.