Писането, в най-добрия случай, е самотен живот

„Изпитвам страхопочитание към Дан Симънс“ – казва Стивън Кинг. 

Симънс е роден през 1948 г. в Пеория, Илинойс. Дълги години работи като начален учител, но писането се оказва неговото истинско призвание. Първите си творби започва да създава още в прогимназията, а през 1989 г. се появява и знаменитата книга „Хиперион“, направила името му синоним на качествена проза. Множеството престижни награди, които печели, само потвърждават мнението на милиони читатели по цял свят. Сред тях са „Хюго“, „Локус“, „Небюла“, „Уърлд фентъзи“, „Бритиш фентъзи“, „Бритиш сайънс фикшън“, „Артър Кларк“, „Брам Стокър“ и „Шърли Джаксън“. 

Ако търсите майсторски написан криминален трилър, историята на бившия частен детектив и осъден престъпник Джо Курц (познат на българските читатели от романа „Куфарът“) е вашето четиво. Той е освободен предсрочно от затвора за добро поведение. Но годините, които е прекарал в „Атика“ заради убийството на мафиотите, пречукали партньорката му, не са направили настоящия му живот по-безопасен. Когато се завръща на улиците, той вече е белязан от местен престъпен бос, който му има зъб. 

Освен че трябва да си пази гърба, Курц е нает от тежко болния Джон Фриърс, чиято дъщеря е намерила смъртта си в ръцете на брутален сериен изнасилвач и убиец на деца. Задачата му е да открие психопата, който властите не са успели да заловят, но хитрият убиец – майстор в смяната на самоличности – има свои собствени планове. 

В крайна сметка Курц се хвърля с главата напред в ледените води на отмъщението. Ще бъде тежка зима в Бъфало – достатъчно студена, за да смрази кръвта на всички. 

За по-любопитните читатели подбрахме 5 от най-интересните въпроси, на които е отговарял Симънс. 

Как се промени писането Ви през годините? 

Откривам, че пиша по-бавно и внимателно, даже когато сроковете са по-кратки. Никога не съм бил доволен от финалния вариант на която и да е моя творба, но сега недоволството ми е може би по-силно – дори и да пиша по-качествено, – защото знам, че имам по-малко години пред себе си, в които да се подобря като автор. 

Кой от героите Ви беше най-интригуващ за създаване и описване? Има ли разлика между герой, базиран на реална или митологическа личност (независимо дали Одисей или Хемингуей), и такъв като Джо Курц? 

Трябва да се обърне голямо внимание на персонаж, който някога действително е съществувал – като Ърнест Хемингуей в The Crook Factory. Изобщо не харесвам романи от сорта на The Burning, които имат за цел да влязат в съзнанието на реални исторически личности – като Ричард Никсън, представен там като някакъв демон, – или такива „нехудожествени“ книги като The Brethern, където чуваме мислите на съдиите от Върховния съд. Това издига художествената измислица до нивото на лъжа. 

Моят отговор беше да не карам Хемингуей и неговите приятели и врагове да казват или да правят нещо, което не е записано да са казали или направили при подобни обстоятелства. 

С пресонажи, взаимствани от голямата литература – като моите Одисей, Ахил, Хектор, Елена и Андромаха от „Илиада“, да не говорим за Зевс, Атина и другите олимпийски богове, – трикът е да срещнете тези герои с нови обстоятелства, за да видите как той или тя ще реагират. Човек трябва да полага големи усилия, за да не изглежда като идиот, когато описва такива епични образи. 

Какво Ви отличава от другите автори? 

Нямам идея. Всеки писател иска отличителен глас, но сега, след повече от 20 публикувани книги, това, което наистина искам, е да бъда част от дългия диалог на литературата и разказването на истории. Когато приема Нобеловата си награда през 1954 г., Хемингуей казва: „Писането, в най-добрия случай, е самотен живот.“ 

Защо трябва да четем? 

Отдавна си мисля, че това дали четеш, или не, е много по-голям (но по-малко видим) признак на различие от това дали си черен или бял, християнин, атеист или евреин, мъж или жена. 

Как новите технологии промениха писането? 

Видях как компютърните технологии се превръщат в своеобразен капан за всички, които искат да бъдат писатели – от малките ученици до възрастните хора. Когато пишете с химикалка или молив, можете да видите оригиналния текст и промените на всяка страница. Докато един документ, написан на компютър с програма за текстообработка, изглежда толкова... ЗАВЪРШЕН. Твърде много деца и дори нетърпеливи възрастни са привлечени от чистия, завършен вид на разпечатаната страница. С химикалка поне можете да видите борбата, през която сте преминали, за да намерите точното изречение или сцена, както и бавния напредък по създаването на настроението, което искате читателят да изпита. И като видите еволюцията на фразите, да станете по-горди (вместо да се срамувате), че вие сте вашият най-строг критик.