В „Как да отгледаме добри хора“ Хънтър Кларк-Фийлдс споделя мъдростта и личния си опит, за да помогне на родителите да постигнат мир и разбирателство в семейството. Тук читателите ще открият информация и упражнения за това как да отглеждат децата си, без да губят собственото си емоционално равновесие.
Джоана Фабер и Джули Кинг, авторки на „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“
„Не е лесно. От нас, родителите, се очаква винаги да знаем какво да правим. Очаква се с лекота да приготвяме здравословни обеди, да чистим дома, да организираме ежедневието на всички и междувременно да изглеждаме страхотно. Длъжни сме да имаме прекрасни отношения с децата си, защото „идеалният родител“ неизменно е олицетворение на любов, търпение и доброта.
Но истината е, че понякога ние не харесваме децата си, а често сме нетърпеливи, крещим и постъпваме зле. Мисълта, че правим всичко това, кара повечето от нас да се срамуваме дълбоко. Може да затънете в блатото на този срам или да го използвате като катализатор на знания и промяна. Приканвам ви да изберете второто“ – пише Хънтър Кларк-Фийлдс в началото на своята книга „Как да отгледаме добри хора“.
Хънтър Кларк-Фийлдс е ментор по осъзнатост, водеща на подкаста „Съзнателната мама“ и създател на онлайн курса „Осъзнато родителство“. Зад гърба си тя има над двайсет години опит в практикуването на йога и медитация, а днес предава знанията си, като учи майките как да култивират осъзнатост в ежедневния си живот.
В „Как да отгледаме добри хора“ Фийлдс дава множество практични съвети за развиване на осъзнатостта, които ще ви помогнат да реагирате адекватно и разумно, когато у вас се надигат бурни емоции след поредната беля на детето ви. Тя ще ви помогне да общувате ефективно с децата си и чрез множество упражнения, доказали своя ефект в собствения житейски опит на авторката.
Нека разгледаме няколко важни според Фийлдс аспекта, които трябва да следваме като родители.
„Вие сте модел за подражание
във всеки един момент
Какво искаме за децата си? Аз искам момичетата ми да бъдат щастливи и да се чувстват сигурни и уверени в себе си. Искам да имат добри отношения с околните. А най-много от всичко искам да се чувстват добре в кожата си – да приемат себе си.
А вие какво искате за вашите деца? След като отговорите на този въпрос, се изправяте пред друг, още по-важен: Самите вие практикувате ли тези неща в живота си?
Вече навярно сте осъзнали, че децата изобщо не слушат какво говорите, а гледат най-вече какво правите. Още от най-ранна възраст ние ги учим как да се държат с другите чрез начина, по който самите ние се държим с тези други. Начинът, по който реагираме във всеки един момент, създава модел, който те започват да следват през живота си. Затова, ако искаме децата ни да се държат по определен начин, трябва самите ние да се държим така.
Да бъдем пример за осъзнат живот
Сигурно сте виждали родители да крещят на децата си да млъкнат (или самите вие сте го правили). Децата надушват лицемерието. Ако искаме да ги научим да бъдат мили и любезни с околните (в това число и със самите нас), трябва и ние да се държим мило и любезно. Ако искаме да ги научим да уважават нуждите на другите, трябва да им покажем, че наистина уважаваме техните детски нужди. Ако искаме да ги научим на учтивост, тогава трябва да говорим с тях учтиво. Като цяло трябва да се отнасяме с тях така, както искаме те да се отнасят с нас. Да се държим така, както искаме те да се държат. Звучи просто – но на практика не е.
Да осъзнаем кои са навици, внасящи разединение
в отношенията ни с децата
За съжаление, в нашата култура имаме навика да се отнасяме с децата не съвсем честно – и твърде често очакваме от тях да се държат по начини, по които самите ние реално не се държим. Очакваме от тях да проявяват уважение към нас, а в същото време постоянно ги командваме. Предявяваме изисквания към тях, а после се чудим, че и те предявяват изисквания към нас. Крещим, заплашваме и ги наказваме, демонстрирайки, че силата и принудата са неразделни инструменти от нашия родителски арсенал.
И никак не е чудно, че с това си поведение внасяме разединение във връзката си с тях. Децата започват да негодуват и още преди да влязат в пубертета, започват да ни се противопоставят. Така губим авторитета си пред тях точно когато те най-много се нуждаят от подкрепа, в смутните тийнейджърски години. Понякога разединението между нас и децата ни става толкова голямо, че отношенията ни окончателно се развалят.
За да не се стигне до подобен сценарий, аз ви предлагам едно по-добро решение: Ако искате да научите детето на вежливо и любезно общуване, започнете самите вие да общувате по този начин. Старайте се да не избухвате на мига, а да овладявате първосигналните си реакции. Погрижете се за собствените си нужди и заявете собствените си граници – и го направете без обвинения, засрамване и заплахи. Ако искате вашето дете да стане добър човек, самите вие бъдете такъв.
Край на заплахите
Колкото по-силна е връзката ви с детето, толкова по-голям авторитет ще имате пред него. Това обаче не става като с магическа пръчица и изисква доста работа, но ползите от положените усилия остават за цял живот. Аз постоянно се убеждавам в това в работата си със студентите от курса по осъзнато родителство, който създадох и водя. Затова ви приканвам, в името на бъдещите поколения, да трансформирате вредните модели, съществуващи в рамките на вашето семейство.
Когато първородната ми дъщеря беше малка, двете ежедневно бяхме в конфликт. Аз не само че не можех да се справя с бурните ѝ чувства и реакции, но и начинът, по който подхождах към тях, влошаваше проблема. Но благодарение на инструментите, с които ще ви запозная тук, успях да обърна нещата. Днес с дъщеря ми решаваме конфликтите помежду си доста по-спокойно и конструктивно и впоследствие много по-бързо се сдобряваме. Двамата с мъжа ми получаваме много повече съдействие от страна на нашите две деца.
Отглеждането на добри хора
е въпрос на осъзнатост
Повечето книги за родители не ви казват, че техните безценни съвети просто отлитат през прозореца, когато у вас се активира реакцията на стрес и вие буквално не можете да получите достъп до онези части на вашия мозък, където се съхраняват новопридобитите умения. Затова тук ще ви науча как да успокоявате вашата реакция на стрес (онова беснеещо и страховито създание) и ефективно да общувате с детето си (така че да не предизвиквате постоянна съпротива у него).
Понижената избухливост или раздразнителност и ефективното общуване се постигат с помощта на осем умения, които можете да усвоите още сега, без значение колко заети сте в ежедневието:
Много родители обвиняват децата си за всички трудности, раздразнения и разочарования, които преживяват. Те смятат, че ако успеят да „оправят“ своите проблемни деца, животът им ще стане по-хубав. Но вместо да обвинявате децата или самите себе си, приемете трудностите и изпитанията на родителството като ваши добри учители, а не като нещо, от което трябва по-бързо да се отървете.
Курсът по осъзнато родителство е плод на собствената ми борба с трудностите на родителството. Някога чувствах, че напълно съм се провалила в най-важната си житейска мисия – тази на майка. Четях книги по темата, но не бях в състояние да се възползвам от техните съвети, тъй като бях ужасно напрегната и раздразнителна. Тогава разбрах, че за да се успокоя, трябва да повиша своята осъзнатост. Само по себе си обаче практикуването на осъзнатост не ми помогна да намеря правилните думи, които да не предизвикат неизменна съпротива у дъщеря ми.
Накрая проумях, че осъзнатостта не струва нищо без ефективното общуване – и така се роди тази книга. Аз имах нужда и от двете умения. Родителите, с които работех – също. Осъзнатостта и умелото общуване са двете крила, които ни позволяват да летим.
Не ви карам да ми вярвате. Проверете го сами.“
Откъс от „Как да отгледаме добри хора“
След като прочетох фантастичната нова книга на Хънтър Кларк-Фийлдс „Как да отгледаме добри хора“, се почувствах обнадежден, да не кажа направо щастлив, по отношение на бъдещето. Младите родители са най-важните лидери на планетата и това ръководство ще ги вдъхнови и научи не просто как да отглеждат деца, а как да превърнат децата си в добри хора.
Хал Рънкъл, автор на бестселъра на Ню Йорк Таймс „Родителство без крясъци“