Бури от стомана

„Бури от стомана“ е една от великите книги за Първата световна война, може би най-великата. Тя не е пацифистка, нито носи лично послание. Не отговаря на въпроса „защо“, само на „кога“, „къде“, „как“. В нея няма почти нищо за политиката във войната - нищо за резултата - и има много малко за голямата стратегия на конфликта. „Бури от стомана“ започва в момента, когато деветнайсетгодишният Ернст Юнгер слиза от влака в Базанкур на 27 декември 1914 г. Завършва с една от малкото сцени далеч от бойното поле - в Германия, четири години по-късно, където Юнгер се възстановява от раните си, вече награждаван лейтенант и най-младият кавалер на орден Pour le mérite. Войната е всичко, друго не е останало.

„Бури от стомана“ е въздействащ мемоар, честен, прям, често иронично дистанциран, който показва не само първобитната жестокост на войната, но и едно страхопочитание към нея - всичко през очите на един обикновен войник. Ернст Юнгер - тогава млад, патриотично настроен, наблюдателен и самоубийствено смел - вижда войната не само като национален конфликт, но и като лична борба. Раняван седем пъти, водил безброй атаки през вражеските окопи като офицер, видял мнозина от хората си разкъсани от снаряди или покосени от куршуми, Юнгер през целия си дълъг живот се връща към „Бури от стомана“. Книга, към която няма да спрем да се връщаме и ние.