Братя Грим
Братята Якоб (1785–1863) и Вилхелм (1786–1859) Грим са първопроходни изследователи на немския език и немската народна култура. Те са автори на една исторична немска граматика, на речник на немския език (в 33 тома – 1854-1860), а преди това издават два тома немски детски и домашни приказки (1812 и 1815), предхристиянска „немска митология” (1835) и двата тома с немски сказания (1816 и 1818), събрани в една книга при второто издание на бълргарски език.
Якоб Лудвиг Карл Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим – на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. През 1804 г. се свързват с Ахим фон Арним и Клеменс Бретано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето“. През 1808 г. Якоб става библиотекар на Жером Бонапарт, новия крал на Вестфалия. През следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.
Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от курфюрста на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е пратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.
Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея.
Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб – през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.
Интересни факти за семейството можете да прочетете тук.
