Алия Изетбегович
Алия Изетбегович (1925-2003) е босненски политик, активист, адвокат, автор и философ, който през 1992 г. става първият президент на новосъздадената независима република Босна и Херцеговина. Той изпълнява тази длъжност до 1996 г., когато става член на Президентството на Босна и Херцеговина. Той е и автор на няколко книги, сред които "Ислямът между Изтока и Запада" и "Ислямска декларация".
Алия Изетбегович е родена на 8 август 1925 г. в северния босненски град Босански Шамац. Той е третото от петте деца - двама сина и три дъщери - родени в семейството на Мустафа и Хиба Изетбегович. Семейството е бедно макар и произхождащо от бившето аристократично семейство на Изет-бей Джахич от Белград.
През 1970 г. Изетбегович публикува манифест, озаглавен "Ислямска декларация", изразявайки мнението си за отношенията между исляма, държавата и обществото. Властите интерпретират декларацията като призив за въвеждане на фундаменталистки закон за шериата в Босна и Херцеговина и забраняват публикуването му. В него той се опитва да съгласува прогреса на западния стил с ислямската традиция. Трудът му е възприет като покана за "ислямско обновление", без да споменава конкретно Югославия. Въпреки това той и неговите поддръжници са обвинени от комунистическите власти в съживяването на организацията "Младите мюсюлмани" и на конспирация за създаване на "ислямски чиста" Босна и Херцеговина.
Декларацията определя Пакистан като примерна страна, която да бъде емулирана от мюсюлмански революционери по целия свят.
Изетбегович по-късно настоява многократно, че твърденията за създаването на ислямска държава са хипотетични и не биха били приложими към положението в Босна. Независимо от това, немюсюлманското население в Босна е било неудовлетворено от няколко от изявленията в трудовете му. Пасажите от декларацията често са цитирани от противниците на Изетбегович през 90-те години на миналия век и се смятат за открито изявление на ислямския фундаментализъм. Това мнение се споделя и от някои западни автори.
Изетбегович енергично отрича тези обвинения. Британският автор Ноел Малкълм твърди, че сръбската националистична интерпретация на Декларацията е била фалшива пропаганда. Обяснявайки, че това е "общ трактат за политиката и исляма, насочен към целия мюсюлмански свят, не става въпрос за Босна и дори не споменава Босна" и че "нито една от тези точки не може да бъде описана като фундаменталистка". Малкълм твърди, че възгледите на Изетбегович са много по-подробно изразени в по-късната му книга Ислямът между Изтока и Запада, където той представя исляма като вид духовен и интелектуален синтез, включващ ценностите на Западна Европа. "В тази книга Изетбегович твърди, че ислямът като светоглед, религия и начин на живот далеч надхвърля всички интелектуални и духовни алтернативи, включително философски, религиозни, етични и политически.
