Александър Беляев
Александър Романович Беляев (1884–1942) е руски съветски писател на научна фантастика. Той е роден в Смоленск, в семейството на свещеник. Учи в духовна семинария и в Демидовския юридически лицей в Ярославъл.
Първата му публикация е детската пиеса „Баба Мойра“ (1914). Когато е на 35 години, Александър Беляев се разболява тежко от туберкулоза на гръбначния стълб. Шест години прекарва прикован на леглото, три от тях – с гипс, но успява да се излекува и да се върне към пълноценния живот.
Установява се в Ялта, започва да работи като възпитател, после инспектор в сектор „Издирване“. През 1923 г. се преселва в Москва, където работи в пощите и в Министерство на просветата, но не спира да пише. През 1925 г. излиза разказът му „Главата на професор Доуел“, който по-късно е издаден като роман. Става популярен като писател на научна фантастика. Книгите му са посветени на проблемите на науката и технологиите на бъдещето, създава фантастични сюжети „Човекът амфибия“, „Ариел“ – общо над 70 научнофантастични произведения, включително 13 романа. В Москва Беляев живее до 1928 г. и през това време пише „Островът на изчезналите кораби“, „Последният човек от Атлантида“, „Борба в ефир“ и публикува сборник с разкази.
През 1928 г. Беляев със семейството си се премества в Ленинград и се занимава само с литература. Създава „Владетелят на света“, „Подводни земеделци“, „Чудното око“, истории от поредицата „Изобретенията на професор Вагнер“. През 1934 г. се среща с Хърбърт Уелс, който идва в Ленинград. През 1938 г. публикува статията „Пепеляшка“, която разглежда проблемите на фантастиката.
Малко преди войната писателят претърпява операция и отказва да се евакуира. Град Пушкин (предградие на Ленинград), където Беляев и семейството му са живели през последните години, е окупиран от германците. През януари 1942 г. писателят умира от глад. Оцелелите съпруга и дъщеря на писателя са депортирани от германците в Полша.
