Алберт Велики

Алберт Велики (1200-1280) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ. Член на Доминиканския орден, приемащ философските идеи на Аристотел. Завършил е бакалавърския факултет на Парижкия университет със специалност философия на седемте свободни науки. Той е един от учителите на църквата и е известен както с всеобхватните си познания по философия, богословие и естествени науки, така и с приносите си за мирното съвместно съществуване на наука и религия. Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода:

1. Теологически период - "За природата на благото", "Сума за сътворените неща";

2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и "Никомаховата етика" на Аристотел;

3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) - "Книга за причините", "За душата".